ВЪЗДИГАНЕ

Татяна Глушкова

превод: Красимир Георгиев

ВЪЗДИГАНЕ

Все тъй просторът безметежно син е.
Септември. Кръст Господен полетя.
Светът провинция бе на Русия,
днес на света провинция е тя.

1993 г.

—————————–

ЕТО, СТАНАХ СТОПАНКА ДОСАДНА

Ето, станах стопанка досадна
с древна бръчка на гневна уста.
С лобода и пелин се захранвам,
че съм пила и яла вестя.

В хляб омесих крайпътната глина,
а твърдя - пълнозърнест е хляб,
и изправих високо гърбина -
виждам, месецът става по-слаб.

Много пролети са отпламтели
и връхлита ме глухият ден.
На труда разноцветното дело
ще остане докрая при мен.


ВОЗДВИЖЕНЬЕ

Всё так же своды безмятежно-сини.
Сентябрь. Креста Господня торжество.
Но был весь мир провинцией России,
теперь она - провинция его…

1993 г.

—————————–

ВОТ И СТАЛА ХОЗЯЙКОЙ ЛИХОЮ…

Вот и стала хозяйкой лихою
с древней складкой глубокого рта.
Возрастила полынь с лебедою,
а твержу, что пьяна и сыта.

Замесила дорожную глину,
а твержу, что - крупитчатый хлеб,
Разогнула высокую спину -
вижу, месяц идет на ущерб.

Отпылали весенние годы,
налетают глухие года.
А веселое дело работы
не покинет уже никогда.