Едуард Мижит

Едуард Баирович Мижит (Эдуард Баирович Мижит; Эдуард Ваирович Мижит), поeт, прозаик, драматург, eсеист, литературовед, преводaч, е роден през 1961 г. в село Торгалъг, Улуг-Хемски район, Република Тува. Пише на руски и тувински езици. Учи в медицински институт. Завършва Литературния институт в Москва. Работи като възпитател, санитар в психиатрична болница, пазач, хамалин, учител по история и др. Автор на поетичните сборници «Палица Кезера» (1998), «Осколки» (1992), стихотворенията в проза «Зов взвихренного колодца» (2002), историческата драма «Вихрь Кара-Дага», сборниците със стихотворения и поеми «Простые строки» (2006) и «Огоньки сквозь туман», книгата с избрани драматични произведения «Жертвоприношение» (на тувински), сборника с верлибри на руски език «Расколотый миг» (2011). Публикува в «Антология русского верлибра», алманасите «Истоки», «День поэзии», сп. «Юность», «Земля Сибирь», «Литературная учеба», «Улуг-Хем», в. «Литературная газета», «Литературная Россия», «1-ое сентября», «Гуманитарный фонд», «Коре», «Собеседник» и др. Член на Съюза на писателите на Русия. Удостоен със званието «Народен писател на Република Тува» (2011). Старши научен сътрудник в Тувинския институт за хуманитарни изследвания при Правителството на РТ. Завеждащ литературната част в Тувинския театър за музика и драма. Превежда на тувински произведения на Чехов, Островски, Шекспир, Пушкин, Тарковски, Елюар, Борхес, Кортасар и др. Живее и работи в Къзъл (Кызыл).


Публикации:


Поезия:

КОРЕНИТЕ НА ЛЮБОВТА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 77 октомври 2015