НА БИВАК
Припадна нощ, но няма нощ потайна
где всичко спи и где вълшебност глуха
цари навред и прави я обайна,
где сън владей, где бухал само буха.
Във бойни стан нощта е ден по дело.
Реват безспир гърлата от стомана,
тече това, що днес се е подело,
тече, лети безспирно след тирана.
Туй, днес що бе във лютата атака -
на втори ред то будно си почива,
сред песни, смях зората пъстра чака,
в атака пак готово да отива.
Че кой ще спи сред адската симфонья,
в неспирний хор, куршуми и гранати.
Къде ечат, где носят смърт, агонья,
где въздуха от адски рев се клати??
Те будни са, любуват се в небето,
где гуркат се оловните ракети,
где в пурпур е осяно висинето,
оловен диск вместо звезди где свети.
Под тоя страх спокойно те почиват
далеч, далеч от милите домашни
и времето с подбивки те убиват -
тоз ад безспир направи ги безстрашни.
Един там пей любовни песни, гдето
с жената се на думи сал целува
и писмо той притиска до сърцето,
ту вади го, с целувки атакува.
Там други пък за селски бит говори:
за нивите, за рудо стадо гойно,
за селските седянки чак до зори…
Четвърти пък с гъдулка пей спокойно.
А други пък край огнеца се пощи
и смей се той над тая напаст грозна
с утеха, че нявга все ден до ще
в дома да е във стаята луксозна.
И мъките, и общите несгоди
посрещат тук със хладност на стоика
и чакат с жар минутата да дойде,
гарниза пак на бой да ги повика.
сп. „Илюстрация светлина”, 1918 г.
