ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ

Светлана Йонкова

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ

Каква гора! Каква фъртуна!
А после - бяла тишина…
Снежинка черна ме целуна
под миглите от светлина…
И заискряха всички храсти,
и аз самата заискрях…
Пътеката пред мен порасна
след бурята, която бях.


ПРОСТОТА

Аз мога да скърбя и да се радвам -
до съвършенство двете ги умея.
И затова смъртта като на сватба
ще ме помоли, знам, да й попея.
А песента ми няма да е малка:
ще е един решен житейски ребус.
Защото всъщност аз съм уникална
поради своята обикновеност.


ГОРЕЩНИЦИ

Небеса - натежало олово.
Морни брястове. Лумнало злато.
Нажежена до бяло подкова
е захвърлило знойното лято.
Няма птици. Реката е спряла.
Разтопените мисли се сливат.
И трептят пеперудите вяло,
сякаш Бог от света си отива.


ЗАЩО

Цветята, които по детски говорят с небето,
листата, които плода си забулват мистично,
крилата на птиците - намек за Дух в битието -
аз просто обичам. Аз просто без дъх ги обичам.
А всъщност са органи някакви… Да, но човекът
от всичко, така да се каже, е най-органиран.
Тогава защо на печал е обречен навеки,
а не на възторжена слава - това не разбирам.


ЕДИНСТВО

Аз лежа по корем на отвесния бряг,
а под мене водата кротува.
Светлината прикрива дълбокия ад
и покоят на ням се преструва.
Огледалото трепка, приело брега
за черта - и дъха изкушава…
С любопитни очи гледам тази вода.
Ала всъщност - тя мен изучава.


ЖАЖДА

Солената вода гальовно бърше
прашинките, натрупани в душата.
Бъди море! То никога не свършва!
Пределът е начало на нещата…
Зад хоризонта хоризонт се ражда,
недосегаем в своята логичност.
Докато пия сол, ще бъда жажда.
Докато си море, ще те обичам.