Юрий Лошчиц

превод: Красимир Георгиев

АЗ СЪМ СИН НА ОФИЦЕР

Аз - син офицерски. Без злоба към мен.
Аз - син на дивизии гладни.
Аз - син на народа ни обезлюден
след тежки колизии бранни.

Аз син съм на труден славянски безкрай,
ту мрачен, ту в жито изправен.
Израснах почти като в славеев рай.
Сред рай. Но от Бога забравен.

Където роден съм, смъртта търся днес,
изричайки правото слово.
Готов е последният дървен кафез.
Душата ми не е готова.

Я - СЫН ОФИЦЕРА…

Я - сын офицера. Прошу не шипеть.
Я - сын голодавших дивизий.
Я - сын обезлюдивших сразу на треть
сёл после известных коллизий.

Я - сын этих трудных славянских полей,
то хмурых, то блещущих житом.
Я вырос почти как в раю соловей.
В раю. Только Богом забытом.

Родился я там, где хочу умереть,
но - вымолвив правое слово.
Готова по мне деревянная клеть.
Душа вот ещё не готова.