Братя Грим

превод: Литературен свят

ПРЕДАНИЕ ЗА АЛБОИН, КРАЛ НА ЛАНГОБАРДИТЕ, И ЖЕНА МУ РОЗАМУНДА

След смъртта на Турисенд, кралят на гепидите (1), неговият син и наследник Кунимунд отново нарушил мира, сключен по-рано с лангобардите. Но Албоин разбил войнствения си противник, победил в боя самия Кунимунд, а от черепа му си направил чаша.

Розамунда, дъщеря на Кунимунд, една от пленниците си, той решил да вземе за жена. Славата за подвизите на Албоин гърмяла навсякъде и името му възпявали в песни не само лангобардите, но и баварци, саксонци и другите германски народи. И още разказват мнозина, че по негово време умеели добре да коват оръжие.

Веднъж Албоин, намирайки се във Верона, на трапезата заповядал на кралицата да си налее вино в чашата, която направил от черепа на баща й и й казал: «Пий вино заедно с баща си!» За Розамунда било тежко да слуша това, но се взела в ръце и решила да отмъсти.

Тя отишла при Хелмихис, оръженосец на краля и неин млечен брат, и започнала да го моли да убие Албоин. Но Хелмихис не се съгласил и я посъветвал само да възложи тази работа на Передео, храбър воин. Но честният Передео категорично отказал да участва в това злодеяние.

Тогава Розамунда решила да си послужи с хитрост и тайно се скрила в леглото на своя слугиня, при която се отбивал Передео. Скоро се появил Передео и, без сам да разбере, прекарал нощта с кралицата.

Извършила греха, Розамунда попитала Передео, за коя я приема и чувайки името на неговата приятелка, казала: «Грешиш, любезни, това съм аз, Розамунда, а сега, след като ти извърши непоправимото, ти давам избор - да убиеш Албоин или да паднеш от ръката му». Передео разбрал, че няма да се отърве от злодейството и се съгласил да убие Албоин.

Веднъж след пладне, когато Албоин заспал, Розамунда наредила да се пази тишина в замъка, прибрала по-далече всичкото оръжие, а меча на Албоин завързала много здраво за леглото му, така че да не може нито да отвърже, нито да го измъкне от ножницата. Тогава тя, по съвета на Хелмихис, пуснала Передео.

Албоин, събудил се, видял надвисналата опасност и искал да стигне меча си, но не успял; той хванал пейката и известно време упорито се защитавал с нея.

В края на краищата смелият и могъщ воин, победил толкова врагове, се оказал беззащитен пред хитростта и коварството на жена си.

С плачове и нареждания го погребали лангобардите. Гробът му се намира до самата стълба, водеща към кралския замък. Херцог Гизилберт отварял после гроба, за да вземе меча и украшенията. Той казвал после, че е видял Албоин.

—————————–

1. Гeпиди - група германски племена, родствени на готите, през VI век били покорени от лангобардите.

СВАДА ЗА МЕЖДА

Във Вилмсхаузен, едно хесенско село, разположено недалеч от Мюнден, между съседни общини възникнал спор къде трябва да минава границата между тях.
Никой не можел да каже това точно.
Решили да вземат рак и да го пуснат по полето, заради което и възникнал спорът.
Където рак пропълзял, там и поставили граничните камъни.
А тъй като той пълзял криво, то и границата се получила със силни извивки и ъгли.
Такава тя останала и до ден днешен.

ИГРАЧКИ НА ВЕЛИКАНИТЕ

Преди много години господари на замъка Нидек в Елзас, онзи, който е на високата планина, недалеч от водопада, били великани. Веднъж млада великанка се спуснала в долината, за да види какво се върши там, долу и стигнала до самия Хаслаху.

Тя видяла как на малко поле край гората селяни орели земята. От учудване спряла, загледала се в плуга, конете и хората - всичко това й било съвсем ново. «Ето ти, - казала тя, приближавайки се, - това може би ще го взема със себе си».

Коленичила, простряла на земята престилката си и събрала накуп в нея с ръка всичко, което било на полето.

Весело подскачайки, затичала към къщи, скачайки от скала на скала, и даже там, където скалите били толкова стръмни, че човек трябвало с усилие да се изкатери, на нея й била нужна само една крачка, за да се озове горе.

Господарят на замъка тъкмо бил седнал на масата, когато тя влязла. «Дете мое - казал той, - какво си донесла - цялата сияеш от радост?» Тя живо разтворила престилката си и му дала да погледне. «Какво така се мята там?» - попитал той.

«Това са моите мили играчки. Такива хубави играчки нито веднъж досега не съм имала». Тя започнала да ги вади и да ги слага на маса едно след друго: плуг, селяни, коне, - тичала наоколо и пляскала с длани от радост, гледайки как там всички забавно се движели натам-насам.

Тогава баща й казал: «Дете мое, това съвсем не са играчки, сега виждам какво си сторила. Иди и ги отнеси обратно в долината». Девойката започнала да плаче, но това не помогнало.

«Селянинът не е играчка - казал той много сериозно - и престани да хленчиш. Събери всички внимателно и ги отнеси на мястото, от което си ги взела. Ако селянинът не обработва полето си, ние, великаните, в нашето високо гнездо няма какво да ядем.»