Димитър Христодоров

(Из архивите на Столичната община)

Ровейки се из старите архиви на Столичната община, аз се натъкнах на още един интересен факт, който рисува нашите обществени и служебни отношения в миналото към големите ни хора, колкото и да са били ценни и петимни за почит и признателност.

На 17 ноемврий 1913 г. в квартирата на д-р Асен Златаров заболява от дифтерит момичето Йорданка Николова, 12-годишна, вероятно негово слугинче. Болестта била констатирана същия ден от д-р Янакиев и болната - изпратена в Александровската болница на лечение, като същевременно пред жилището на професора градската санитарна власт поставя карантинен пазач със заповед да не позволява никакво влизане и излизане в тая къща.

На другия ден, 18 ноемврий, Златаров нарушил заповедта и отишъл в съда по работа. Това се повторило и след обед, когато санитарната власт дезинфекцирала част от жилището в отсъствието на д-р Златаров.

На 19 ноемврий дошъл фелдшер-дезинфектор Недялков да отвори дезинфекцираните стаи и да дезинфекцира останалите, обаче семейството на професора уж не дочакало да стане пълна дезинфекция и се настанило в освободените стаи, с което унищожило извършената работа. Независимо от това, проф. Асен Златаров в последвалата разправия обидил санитарната власт като нарекъл лекарите „свинари”, а „карантинерите” - „говедари”.

За всичко това му е бил съставен акт. Актът е подписан от 4 души, начело със санитарния лекар на V участък. Подписал го е и проф. д-р Асен Златаров със следните обяснения, написани от него саморъчно:

„Оспорвам следното:

Никога, абсолютно никога и пред никого не съм наричал нито карантинерите, нито господа лекарите, или когото и да било - „говедари” и „свинари” - това е клевета!

Никога и пред никого не съм протестирал за залепване на предупредителен лист на пътната ми врата.

Никога не съм оскърбявал санитарните власти за неизпълнение дългът им, а заявих пред прислугата на ІV градска лечебница, че направената дезинфекция не е сторена правилно и че по тоя начин се създава илюзия за дезинфекция.

Сутринта, когато отсъствувах, бях в болницата да се осведомя за болното, а подир обед от 2-6 ч. в съда като експерт.

Семейството ми е влязло в дезинфектираните стаи, след като се е преоблякло и е чакало да се яви командата и извърши дезинфекция и на останалата част, но такава до 4 ч. не се е явила.
София, 20.11.1913 г.”

Актът се изпраща в съдебното отделение на общината с молба да се даде професора под съд. Юрисконсултът обаче се произнася за акта така:

„На мнение съм, на акта да не се дава ход, защото мисля, че достойнството на лекаря стои високо, за да може да бъде засегнато и уязвено от всекидневните дрязги на живота. Независимо от това намирам, че мъчно би могло, при условията, констатирани в акта, да се установи пред съда нанесената от д-р Ас. Златаров на общинските власти обида; още по-мъчно ще бъде и установяването на немарливото отнасяне на тоя последния към разпоредбите на общинската власт, взети за предпазване от прилепчиви болести.”

След тая резолюция на общинския юрисконсулт преписката е отнесена към дело на 6 май 1914 год.

Просъществувала е в „движение” цели пет месеца и половина.

Трябва да подчертаем, че тогавашните кмет, началник на градската санитарна служба и юрисконсулт сигурно добре са познавали Асен Златаров като учен и писател.

Все по онова време той сътрудничеше във в. „Пряпорец” и минаваше за демократ, който вече изпитваше „всекидневните дрязги на живота”.

в. „Литературен глас”, бр. 398, 08.06.1938 г.