СВОБОДА
СВОБОДА
… за ябълки 1 1/2 гроша
/от най-голямата сметка на Васил Ив. Кунчев/
Айвания - златноалена,
сладка, хрупкава, лъскава.
Зимна ябълка в антерията
на Апостола, спрял край Къкрина.
Да разкваси устата си,
като тръгне пак по пъртината,
през пустинята на България,
дето още се раждат лъвове.
А във грозната нощ на Къкрина
търкули се тя в преспите
и чаушите на пусия
я затъпкаха със ботуши.
И юнакът със златна ябълка,
и ламята триглава с фесове
са останали страшна приказка,
появяват се във безсъници.
Но когато напъпи пролет
там, край ханчето, до стобора
разцъфтява самотна ябълка.
Снежна ябълка, с кръв поливана.
ЯВОРЪТ
Крачолите му се веят
от Анхиало до Македония,
от Чирпан до Франция.
С корени оре земята.
- Дий, дий воле, дий!
Дървесината приляга
за цигулки и кобилици.
А короната му смугла
хваща сенките на облаци.
Семената са крилати,
вятъра въртят.
Вятърните мелници
на Дора, Мина, Лора…
- Де, момче, ума ти хвърка?
Кичест явор клони сплита,
крачоли развява.
Облак градоносен лази,
ще вършей житата.
БРЯГ
…утрото, вързано на скалата, която
чрез мъките ми стана моя.
Сеферис, „Андромеда”
Вълните като стъпала към себе си
изпраща ми морето.
Да тръгна по голямата вода,
да изкача самотно хоризонта.
„Морето влива всичките реки
и пак не се препълва.”
Към думите библейски бих добавила -
и пак солено е.
И кожата ми лепне от солта,
в очите ми бездънни хоризонтът е
издигната високо летва.
Ще я прескочи ли страхът от бездната…
Тежи ми земното притегляне.
Отпускам се - изтръгната от плитчините котва
и тялото изтласква теглото си обратно.
Добре ми е във древната утроба.
Загребвам, дишам със хрилете си.
Край мен играят рибните пасажи.
И облаци течението носи.
Издига ме нагоре и нагоре…
Съзвездия, галактики прелитат.
Флотилии небесни са застинали
в безветрието на небето южно.
И мачтите на корабите звездни
примамливо са вдигнали разпятия.
КНИЖАРНИЦА
Все повече фентъзи,
галактически стопаджии,
хари потъровци.
Все повече horror -
Кинг, Кинг, Конг.
Още повече съвети
за преуспяване, поумняване,
здравословно хранене,
вечна младост.
Политически далавери,
заговори, преврати.
Нови исторически прочити.
И един малък принц -
да опитоми всичко това.
***
Късни пчели
в циганското лято.
Зимата
винаги е внезапна.
ОТ
Отделя се тялото -
от теглото,
от мислите,
от годините.
Олекнала,
оглежда се душата:
„Откъде се познаваме?”
ЛОЗА
И както да ме режете и кършите,
филизите ми ще пораснат пак.
Разлистена от корена до вършето,
ще зеленея от зори до мрак.
От лоното на чернозема топъл
към хладното небе се извисих.
И приглушен бе първият ми вопъл
от вятъра, когото приютих.
А раните от острието хладно,
отронили сълзи от кехлибар,
ще се затворят бързо и отрадно
ще залюлеят новия ластар.
Като змия ще те обвия здраво
във прилива на пролетна мъзга.
И в зимен скреж, и в лятната жарава
ще те притискам с винена тъга.
През есента - засмяна, утаена -
ще те прогледна с гроздови очи.
И в кипнала от дрождите вселена
ще ти е сладко и ще ти горчи.
