РАННИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ЧАСТ I (1987-1988)

Роман Кисьов

АЗ ГЛЕДАМ СИНЬОТО НЕБЕ

Лежа във лодката по гръб,
нагоре жаден поглед вперил.
И гледам синьото небе,
и птиците със пърхащи криле.

А в лодката, пробита някъде,
нахлува бавно морската вода.
Аз гледам синьото небе
и птиците със пърхащи криле.

Водата до плещите ми достига
и бавно, бавно ги обгръща.
Аз гледам синьото небе
и птиците със пърхащи криле.

Тя раменете ми покрива,
като с прозрачна стъклена завивка.
Аз гледам синьото небе
и птиците със пърхащи криле.

Но ето, че водата най-подир
очите ми и устните закрива.
Аз гледам синьото небе

и рибите със пърхащи хриле.

1987


СРЕЩА

Един приятел сподели веднъж,
че е открил внезапно,
сходство на отделния човек
с даден вид животно.
И от него ден го срещах
все по-често из града,
взиращ се със поглед луд
в човешките лица.

Докато днес,
по стълбището на дома му
се сблъсках с хора,
мъкнещи огромна клетка,
а в нея -
някакво животно странно,
приличащо досущ
на моя стар приятел.

1987


ПАРАДОКС

Беше ясно -
не можеха повече
да бъдат заедно.
Тяхната раздяла
беше само повод
да останат сами.
Оставането насаме със себе си
беше повод
мислено да бъдат заедно.
И мисълта по другия
стана нов повод
отново да се потърсят.
Ала щом се намериха,
това беше поредния повод
за взаимна раздяла.

1987


ГРАФИКА

Бяла земя
бяло небе
бели дървета

Бели слънца
бели цветя
бели морета

И само аз -
безмълвен
черен силует

кълван
от бели врани.

1987


ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ

Преди да се родя, приятел ми беше морето.
Разговарях със него без думи,
а то ми отвръщаше с шума на вълните си.

Преди да се родя, приятел ми беше дървото.
Денем в короната му птиците пееха песни,
а вечер то ме приспиваше с шумоленето на листата си.

Преди да се родя, приятел ми беше и вятърът.
Шепнешком ми разказваше
за приказни, чудни страни, от него пребродени.

Днес моите думи откънтяват в лицата на хората,
осакатени, подобно ехо се връщат.
И аз потърсих отново морето, дървото и вятъра.

1988


СПОМЕНИТЕ

Във тази гола, бяла стая
един след друг се нижат дните ми.
Спомените са единствените гости тук
и аз с охота ги приемам.
Те винаги пристигат ненадейно -
нахлуват през отворената врата
на съзнанието
и удобно се настаняват.
Днес от сутринта
прииждат, прииждат спомените.
Изпълват стаята,
изпълват целия ми ден
и ме затрупват,
подобно дървото под моя прозорец,
с клони, натежали от сняг…

Някой ден
в стаята ще влезе гост.
Ще седне. Минута-две ще помълчи.
А после тихо ще продума:
„Аз съм Споменът
за онзи зимен ден, когато
ти със спомени пирува…”

1988


АВТОПОРТРЕТ

Макар и скоро нарисуван,
привикнах със автопортрета си,
висящ самотно на стената.
Привикнах с този поглед -
все един и същ,
взрян сякаш в бъдещето мое.

Но тази нощ,
когато своето момиче любих,
видях - о, чудо! -
видях очите от стената,
впити
във нежната, изящна плът
на моята любима.

1988


ВЪЛК-ЕДИНАК

Нощем
моите кучешки зъби
започват да растат, да се заострят,
тялото ми се окосмява все повече и повече,
вратът ми надебелява, жилите се изопват,
сърцето ми пуска нокти,
които се впиват във вътрешностите ми,
впиват се
в моята същност…
И аз, изправен насред стаята,
като в снежна пустиня започвам да вия
с най-зловещия глас на болката…

Едва когато утрото
с първия сребърен лъч
проблесне в прозореца -
възвръщам човешкия си лик.
Едва тогава
излизам сред вас, хора.
Усмихвам ви се.
Разговарям учтиво.
И внимателно търся с очи
капана.

1988


ЗОВ

Аз съм самотна планета.

Приближете се
и вие ще зърнете в мен
жарки пустини,
бурни морета,
просторни и тихи реки…
Приближете се
и вие ще видите в мен да блести
огнено слънце,
сребриста, мистична луна…
Приближете се
и в моето тяло ще чуете
песен на славей
и гарванов грак.
Към мен приближете
и ще усетите
катаклизмите на моята природа.

Самотна планета съм аз,
изгубена сред човешката галактика.

Приближете се!
Захвърлете всички телескопи
и всички уреди
за наблюдение от разстояние!
Близо съм -
на една светлинна крачка
разстояние от вас.

1988


ИГРА НА ДУМИ

Ако ви кажа, че живея,
не си мислете, че живея.
Аз съм мъртъв.
Ако ви кажа, че съм мъртъв,
не си мислете, че съм мъртъв.
Аз живея.
Каквото и да ви кажа,
е лъжа.
Каквото и да ви кажа,
е истина.
Мъртвите са живи.
Живите са мъртви.
Това, което виждате,
не е това, което виждате.
Морето е небе.
Небето е всъщност море.
Птиците не са птици,
а риби.
Рибите не са риби,
а птици.
Луната не е Луна,
а Земя.
Ние, хората, не сме хора,
а извънземни.
Или Бог знае какво…
Но ние не знаем какво знае Бог.

1988


НИЕ, ХОРАТА

В Космоса
планетата Земя
е микрокосмос,
в който ние, хората,
сме задъхани метеорити
със сърца - навярно - от магнит:
щом като
взаимно се привличаме
или се отблъскваме.

1988


ВЪПРОСИ

Може ли някой да каже
коя от птиците наесен оттук ще отлети
и коя от тях ще стане мишена за ловеца?

Може ли някой да каже
кое дърво ще цъфне тази пролет
и кое на печката устата ще напълни?

Може ли някой да каже
от кое яйце ще се излюпи пиле
и кое в тигана ще се пържи?

Някой може ли да каже
кой от нас ще гледа внуци
и кой навеки с младостта си ще остане?

1988