КАРТОФЕНИЯТ ПРИНЦ

Юлия Момчилова

В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. Всъщност те бяха топчести бръмбари с костюми на жълти и черни райета.
- Граждани - извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло, - от днес нататък аз поемам грижата за вашия живот!
Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.
- От днес нататък слънцето ще грее най-силно над вас, дъждът ще вали само върху вашата нива, а грудките ви ще наедреят като дини!
- Нечувано! Невиждано! - шумяха листата. - Какво повече може да желае едно картофено растение?!
- Единственото, което ще поискам от вас в замяна на моите грижи, е да осигурите скромна прехрана за мене и моята съпруга! - каза Принцът.
Просълзени от благодарност, зелените листа се съгласиха веднага. Опънаха дълги зелени трапези, наредиха вкусни зелени ястия…
Принцът и Принцесата се радваха на тяхната голяма картофена любов. Обхождаха редовно поданиците си и ги удостояваха с апетита си. Хапваха си до насита от свежите зелени листа, разхождаха се безгрижно из цялата нива и си устройваха весели забавления.
След всяко царско посещение, картофените листа се покриваха все повече и повече с изгризани дупки и тъмни петна.
- Усещате ли колко топло е вече слънцето? - често ги питаше Принцът от Колорадо.
Листата се поклащаха неуверено:
- Тъй… тъй… ли?
- Забелязвате ли, че дъждът вали само тук? - питаше ги той, но на тях
не им се вярваше много-много…
- Щастието вече дойде! - извика веднъж Принцът. - Съпругата ми снесе яйца, които се излюпиха. Сега за моите деца ще изградим във всяка картофена грудка по един царски палат!
- Или поне по един просторен апартамент! - скромно се усмихваше принцесата.
- В замяна на това щастие - говореше навсякъде Принцът, - ще трябва да осигурите прехраната и на всичките ми деца!
- Ние целите сме в дупки! - сепнаха се листата. - Ако младите принцове изядат онова, което е останало от нас, изобщо няма да имаме листа!
- Картофи, картофи-и-и-и!!! - духна вятърът и залюля надупчените и изгризани листа.
После хукна да търси Човека, защото беше сигурен, че той единствен може да им помогне.