ЖИВЕЯ С ТЕБЕ, НО БЕЗ ТЕБЕ…

Александър Вертил

превод: Иван Пенев

***
Живея с тебе, но без тебе,
живея все с онези дни.
Залязва нашето поднебие -
рекичка в летните треви.

Отидоха си твойте стъпки -
край мен една луната скита.
Извия вляво - с мене тръгва,
погледна вдясно - пак долита.

След понеделник идва вторник,
във вторник пак за теб бълнувам.
Прогони вчерашната болка -
но утре тебе пак сънувам.

Останал сам сега - без тебе,
кръщавам с твойто име дните.
Залезе нашето поднебие,
със кръв обагрило тревите.


***
Класовете вирнаха мустаци
и изгряха в стройни редове.
Сля се с хоризонта син и ласкав
жълтото прозвъннало море.

Слънчевите искри го заливат
и роса като живак блести.
Аз вървя през тая златна нива
да открия златните си дни…