Бобан Богатиновски

превод: Татяна Любенова

ВСЕМОГЪЩ

Понякога искам да съм Всемогъщ,
но не за да създам или модифицирам други светове,
да решавам големи и малки съдби, да наказвам
или награждавам, или други подобни глупости.
Просто Всемогъщ, като кристално чиста
поетична метафора.
Бобане, загубеняко,
защо толкова енергия пилееш да сънуваш?
Захвани се със работа!!! За да се роди магията,
някой трябва да я създаде, а това не се случва
с кършенето на пръсти, а с движение на нещата
в желаната посока,
захвани се за работа! Дълго време си
в омагьосания кръг, чиято квадратура
не се пресмята така лесно.
Сънищата имат смисъл само, ако са пророчески,
те не могат да бъдат илюзия
в стаята, където лежиш върху дивана,
вторачен в тавана, в мрачните минути
на безсмисления ден, зяпнал във въздуха,
докато още едно твое тяло седи край масата
и се взира в теб:
Сънища, сънища!
Знам го твоят голям Сън.
Автомобил, опасен за живота
и много гъвкави жени с усмивки за милион долари.
Искаш да си бърз, много по-бърз
от твоите набъбнали здрави мускули,
бърз, колкото Господ в Генезиса…
Да можеш да се телепортираш, където си искаш
да се разходиш през времената, да правиш кой знае какво!?
И самият понякога незнаейки защо…
Твоите желания се променят всеки момент:
Бобане, загубеняко,
дали се разкайваш, докато лежиш на дивана,
че си могъл по-добре да вложиш
отминаващото време,
но за тебе това е проста математика,
толкова проста, че даже не е предизвикателство?
Два сапунени балона, ако се срещнат във въздуха,
или ще станат един по-голям балон,
или ще се пръснат, както сънищата.

КУЧЕТАТА КРАЙ РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА

Не можех да заспя.
Кучетата край реката лаеха цяла нощ.
Всичко останало е лъжа, освен този звук, който раздира нощта?
Разбери… има много по-тъжни съдби от нашите,
реката на забравата всекидневно ги носи,
отплуват в нощта всички неродени любови,
мъртви пеперуди, увяхнали цветя
и не знам дали някой, някъде, някога ги съживява.

Лъжа. Не размишлявам за тъжните съдби.
Просто лежа в непозната стая, в непознат град.
Тук съм с една невъзможна самоубийствена мисия.
На полицата няколко книги от забравени времена,
книги, които никой не чете;
за няколко минути ми убиват самотата.
Трябва ли всеки миг да е нов и да се случва нещо?!

Съдбата пак ме завлече до мястото, където всъщност
съм почнал. Сега ясно се виждат
преплетените съдби, причините и следствията,
различната истината за вината на останалите.
От мястото на предателството
събитията започват да губят контрол
и потичат в непредвидим поток.
Истински новото се е случило много по-рано,
а не в момента, в който ти се е струвало, че е определящ.

Лъжа. Мястото няма никакво значение,
освен това, което ние сами му придаваме.
Панта рей - рече дрезгавият глас на учителя.
Днес, не днес, вчера беше денят, когато спасявах
някои стари стихове. Кой продължава времето
по нови, непознати закони, много по-силни от досегашните?
Утрото любомодро чува тайната. Пак лъжа.
Утрото е обично, обикновено.
Само кучетата лаеха през цялата нощ.

НЕЗАБРАВЕН ОГЪН

Полупиян, представях си книгите като горят,
всички книги по стените в дома на стария поет,
и снимките също така горят,
освен снимката на конят под дъгата,
обърканият кон, застанал като пред огледало
и портретът на поета от младите години.
Книги, проклети книги,
толкова много книги в главата,
че замъгляваха погледа ми,
не ме оставяха да дишам с пълни гърди.
Чувствах го измъченото време,
цялата заблуда на литературата и славата.
Мислехме, че нещо създаваме,
мислехме, че можем да спрем времето.
Старият поет донесе третата бутилка вино.
Заедно изпихме по още една чаша.
Разликата в градусите беше забележима.
Последната бутилка, най-студената.
Най-доброто беше запазил за накрая.
- Наистина ли го мислиш това, което говориш?
Много си променен, не мога да повярвам.
- Винаги говоря това, което мисля.
- Опитай се да продадеш книгата,
да идем в някой град и да я продадем.
- Не е за продажба - тъжно рече старият поет.
- Вече не отговарям за това, което говоря,
виното почна да ме хваща - пропелтечих.
Хлябът и лешниците имаха особен вкус.
Поглъщах ги с наслада. Влакът тръгваше в 23.00.

СВЕТОВНОИЗВЕСТЕН ПОЕТ

Преди десетина години планирах
да стана световноизвестен поет,
но някак тежко ми звучи
и се питам сега това същото
не можеше ли да се каже в рима
Измъчван от стиховете
никога не мислех
за това което биха искали хората да четат
бях погълнат от своите видения и сънища…
но ако бях им говорил за задоволството
от човешката идея за себе си,
ако бях им говорил за Бога,
дали биха ме разбрали
Моят приятел скита по градовете
търсейки спасение
в по-добра работа и идеална девойка
мислейки че върху му тежи проклятие
което трае десет години
Моят приятел се надява на чудно изцеление
незнаейки че промяната е процес а не момент
макар че процесът започва с малки промени
Моят приятел пита откъде му идва силата
на гадателя който трябваше да му помогне.
Той потропа на неговата врата
и гадателят излезе
- Отдалече ли идваш? Днеска е празник и не гледам -
кратко рече и се скри в стаята.
Какво се случваше зад завесата на психическите енергии
Канализация на злобата
Интриги
Магии
Заплетени клупове конци
Пресечени дървета
Стъкленият поглед на гадателя
който трябваше да надникне
от другата страна на невидимото
да види преминатото
да обясни какво се случва
В двора стояха вкаменените животни
Скоро и всички животни, които ходят по земята
Небето беше сиво духаше студен вятър
Защо са тука откъде излязоха
голямата жаба,
разните кучета миниатюрни коне
щъркелът и сърната
мистериозните доказателства
за дейността на гадателя