ОАЗИС

Мухаммад Макки Ибрахим

превод: Мая Ценова

Тази лекомислена луна
цяла нощ омайваше нивята,
синкавото си сребро разстилаше,
изтегната върху листата на цветята,
с мраморен ибрик
впръскваше любов в сусамените семенца -
докато заспа.
Ти не казвай,
че оазисът на прадедите
с палмите,
с ибрика мраморен -
всички са умрели от любов
на мегдана на една венчавка,
и с камшик нашибани,
мегдана са опръскали със цвят и кръв.
А аз?
Кой бич
или пък чистокръвен крокодил,
или пустиня с мене би се справила,
какво са тези пясъци пълзящи?
Предците ми умират от възторг и страст.
На десницата подадоха десница
и отстъпи пясъкът,
и палми бликнаха измежду чуруликащите рани.
Ти, аромат на гробници,
как разстоянието до мен прескочи -
далечината между нас се е излегнала
и времето е дълго.
С кое крило
предците връхлетяха ме
подобно мяра за далечност и въпрос?
И още: вий, предци, защо
до този миг около мен будувате?
Вървете си, предци
и нека кажем, че цял ден вчера разговаряхме,
докато стелеше се в нивите сребро
и гробниците пълнеше.