ЗАДАЧА БЕЗ РЕШЕНИЕ

Веселин Стоянов

Интеграцията

Една от лъжите на века. Години наред слушаме как ще интегрираме свои и чужди, но до момента не сме интегрирали никого. За добрата идея се отделят много пари, но резултат няма. Или, ако има, той е с обратен знак.

У нас няма интегриран нито един циганин, налице е опасността в недалечно бъдеще българският етнос да бъде интегриран в циганския. Днес партии и управници гледат на мургавите братовчеди като на гласоподаватели, но утре те ще определят нашето бъдеще.

Резултатът от създадения от Вашингтон управляем хаос е масовото преселение на цели народи. Внушават ни, че ние, българите, сме хора хуманни, гостоприемни, състрадателни, затова трябва да приемем бягащите към приказния свят в Европа чужденци. Тези хора, мюсюлмани по вероизповедание, вярват в прекрасния живот след смъртта, когато Аллах ще ги възнагради заради вярната им служба в негово име, но все пак предпочитат да отидат в страните на „неверниците”, които са си устроили един чудесен свят тук, на земята.

Те, бегълците, ще запазят обаче своята вяра, единствената „права вяра”, ще запазят своите традиции, обичаи, нрави и манталитет, ще строят джамии, ще повикат свои проповедници и ще положат всички усилия за приобщаването на неверниците към своята истинска вяра. Така Аллах ще ги възнагради с прекрасен живот и в отвъдното.

Ето как разбират интеграцията чуждоземните пришълци.

Германия загуби по фронтовете на Втората световна война милиони свои мъже. Покани турски гастарбайтери за възстановяване на разрушената от англо-
американската авиация страна. Добре, но тези „гостуващи работници” останаха за постоянно. Вече няколко поколения „гости” не дават никакъв знак, че имат намерение или желание да се интегрират в немското общество. Напротив, те все повече показват че са различни, че искат да налагат своята вяра и традиции на домакините си.

Грешка на тогавашните германски управници беше, че оставиха за постоянно тези „гостуващи” работници. Правилно решение щеше да бъде сключването на 3-годишни договори, например, след което на тяхно място да дойдат следващите „гости”, при същите условия. Осъзнали с голямо закъснение тази грешка, новите германски управници си поставиха задача, която няма решение - интеграция на постоянните гости

Вложени бяха и продължават да се влагат много финансови средства за постигане на поставената цел. Стигна се до идеята, да бъде изготвена програма с акцент интегриране на жените-мюсюлманки, като се предполага, че при успешното й осъществяване, жените-майки, като възпитателки на децата си, ще осъществят мечтаното интегриране от най-ранна възраст.

В Берлин бях поканен от гръцки журналист да участвам в изработването на споменатата по-горе програма. Възложителят беше поставил условие, в групата от 5 души да има най-малко един участник с научна степен или звание в областта на социологията, политологията или философията.

Именно като такъв бях поканен от гръцкия колега. Срокът за изработката беше кратък, предвиденото възнаграждение - богато. Разпределихме си задачите и започна денонощтна работа. Интернет, срещи на живо с журналисти, социолози, политолози, родители германци и мюсюлмани.

Според германските родители децата им са свободни личности, които с годините трябва сами да преценят дали да приемат някое вероизповедание, дали да зачитат определени германски традиции, но във всички случаи те трябва да имат (задължително) положително отношение към чужденците, независимо от тяхната религия и поведение в обществото.

С други думи германците възлагат на невръстните си деца, нямащи никакъв житейски опит и изработено логическо мислене, да решават сами най-сложните въпроси, съпровождащи тяхното съзряване и растеж.

За разлика от германските, децата в мюсюлманските семейства са закърмени от пеленачета с тяхното вероизповедание, с неговите традиции и обичаи. При тях няма свободен избор на религия, няма го задължителното положително отношение към чужденците и друговерците, защото те са „неверници”, тоест врагове на тяхната „права вяра” и на техния начин на живот.

Възпитавани от малки като верни и дисциплинирани воини на своята религия, младите мюсюлмани отиват на смърт, на самоубийствени атентати с името на своя бог на уста. За разлика от тях, млади германци, заявили принадлежност към Христовата Църква споделиха, че никой от тях не би отишъл на саможертва в името на своята вяра. Джамиите са пълни с богомолци, църквите, особено в Западна Европа, все повече пустеят.

Интеграция ли? Самозалъгване, диктувано от Вашингтон, защото отговаря на неговите интереси. На чий интереси отговаря обаче малоумната политика на западно-европейските ръководители, които работят в услуга на чужди интереси и в ущърб на своите народи? Европа сама пали фитила на бомбата, която ще я унищожи. Започна разпадът на Европейския съюз, скоро ще го последва НАТО.

От тези две организации чуваме само думи като санкции, виждаме действия като снабдяване с пари и оръжия на държави в Близкия Изток, Африка, Азия и Европа, начело на които са поставени „лоялни” ръководители и като резултат виждаме стотици хиляди мъртви хора, няколко пъти повече ранени, милиони бежанци, гладуващи и мизерстващи граждани на тези държави.

В Източна и Централна Европа се издигат стени между отделните държави, чуждите нашественици не са желани. Грижи за тях трябва да положат САЩ и лакейските им съюзни режими, които организираха това кръвополитие и тази жестокост. САЩ решават, че Башар Асад не трябва да бъде президент на Сирия и никой не смее да каже на Обама, че единствено сирийският народ е този, който има правото да реши кой да бъде негов президент. Никой друг!

Вашингтон не е световен кадровик, който решава кой президент или премиер да бъде уволнен и кой назначен. САЩ са износители на държавен тероризъм, те създадоха Осама бин Ладен и Ал Кайда, те са автори на лъжата за страшните оръжия на Саддам Хусеин, които щели да унищожат човечеството, те съчиниха 11.09.2001 г. с цел навлизане в Афганистан, те нападнаха бивша Югославия, Либия, Сирия, Ирак. Престъпленията на САЩ очакват Международния съд за престъпления срещу човечеството да започне производство срещу виновниците. Но няма да стане, защото срещу ръжена съдът не смее да рита.

Във връзка с работата по проекта имах среща с родители на ученици. Един от тях сподели някои свои мисли по голямата политика. Попита ме дали не виждам, че американците не понасят съществуването на големи и силни държави и търсят начини за ликвидацията им. „Те няма да се посвенят да използват мюсюлманите у нас, за всяване на раздори, помнете ми думата. Не смея да го казвам открито, защото ще имам неприятности”.

Светът върви, независимо дали по наша воля или не, към „Свят без граници”, но лидерите на големите капиталистически държави искат да превърнат този процес в растяща хегемония над свободно родилите се и свободно развиващи се нации и народи. За нас, българите, България трябва да е държава на всички българи по света.

Събрахме се колегите, които работихме упорито за изготвяне на проекта. След като разгледахме всички материали стигнахме до заключението, че поставената ни задача няма решение.

Отказахме проекта като неосъществим.