ПРЕДИ ПЪРВИ НОЕМВРИ

Теменуга Маринова

В България е тихо. Ограмотената българска интелигенция се е свряла в дупката си и уютно църка. Писмовните борци за свобода на изразяването колебливо отронват някакви слова във връзка с толерантността към нашествието на сперматозоидите.

Стотици академични мишки и мишоци са затаили дъх в очакване да се изясни накъде духа вятърът, та тогава да си заявят позицията. Няма пица - няма купон. Напористата младост наистина се оказа гола и нахална. Само толкова.

Тя все още е на мнение, че Гео Милев и Вапцаров са починали. Не са. Убили са ги. А преди това са ги мъчили. Все едно да изтезаваш славей.

Сегашните официални поети, този катарзис на нацията, наподобяват по-скоро кожен псориазис, който може да бъде интересен, ако не е заболяване.

Те са си научили урока и оцеляват, за да произвеждат метафорични продукти относно екзистенцията на… нещо, каквото и да е. Важното е, че носи пари, слава и дълъг живот при добре премерен социален риск.

Ето така модерността опира до стари монетарни практики и обезсмисля претенцията си за глобално сриване на дуварите.

Историческите факти напомнят, че след събарянето на една голяма стена, се налага издигането на повече малки.

В края на краищата, колко пък модерен може да е човек, когато все още яде, пие, размножава се и се уповава на Господ. Европа е в колапс. Българските будители - също.

Някои от тях имат достъп до медии. Да бяха попитали племенните вождове, какъв е действителният брой на мигрантите у нас в момента! Само това. Няма да получат отговор, но поне ще са създали смислено въпросително изречение.

Когато става дума за съществуването на малобройната ни нация, за независимостта на българската земя, за опазването на духовността, деликатното примляскване е предателство, последвано от самоубийство.

Отработена религиозна ситуация.

После, защо народът не си почитал творческата интелигенция! Ами, как да се изпълним с уважение към слуги, които гризат кокалите под господарската маса заедно с кучетата.