Георги Атанасов
Георги Атанасов (Маестрото), Маестро Георги Атанасов, родоначалник на българското оперно творчество, български композитор и диригент, е роден на 06.05. 1882 г. в Пловдив. Баща му е от село Куклен, преселил се в Пловдив, за да търси препитание като чирак. Когато на две години, родителите му се разделят - бащата заминава за Беломорието на гурбет, а майката остава в Пловдив, за да се грижи за сина си. На 14 години остава сирак. Първите си уроци по пиано взема при композитора Панайот Пипков. На 15 години постъпва с помощта на вуйчо си Спас Георгиев в Букурещкото музикално училище (Консервато¬рия). Учи с висок успех 4 години и половина, депортиран след българо-румънски дипломатически конфликт, заминава по-късно в Италия, учи в музикалния лицей (консерватория) „Росини” в гр. Пезаро, директор - Пиетро Маскани. Записва композиция и контрапункт. Моли българския монарх Фердинанд, да бъде подпомогнат с държавна стипендия, но тя му е отказана. Живее 2 г. и половина в крайна мизерия в Италия. Завършва лицея със званието „Маестро ди музика” (1903) и с. г. се завръща в Пловдив. Работи като военен капелмайстор в България - в Хасково, Карлово и Пловдив. Първата си опера „Борислав” пише в Пловдив през 1910 г. по едноименната драма на Иван Вазов. От 1914 до 1920 г. е капелмайстор на Гвардейския духов оркестър в София (първият симфоничен оркестър у нас). През 1920-1923 г. е капелмайстор на военно-духовата музика на Военното училище в София. Диригент на оркестъра на Софийската опера (1922-1923), уволнен след деветоюнския преврат 1923 г. Капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1923-1926). Капелмайстор на оркестъра на Военното училище (1926-1931). Създава оперите „Гергана” (1917, по поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата”), „Запустялата воденица” и „Цвета” (1924, „Македонска кървава сватба”, по текст на Войдан Чернодрински) - всички с битов сюжет; исторически опери: „Косара” (1926, либрето - Боян Дановски), „Алцек” (1930, либрето - Петър Карапетров). Автор на първата българска оперета за възрастни „Моралисти” (1916) по либрето на Стоян Миленков; детските оперети „Болният учител” (1909), „За птички” (1911), „Самодивското изворче” (1912), „Златното момиче” (1914), „Малкият герой” (1915), на бойни маршове, солови песни, „китки” за духов оркестър, 10 обработки за пеене и пиано, 5 пиеси за соло пиано и др. Значителни са заслугите му като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Заболява тежко от диабет, който прераства в туберкулоза. Умира на 17.11.1931 г. в санаториума „Лаго ди Гарда”, Италия. Препогребан в София през февруари 1937 г.
Публикации:
Публицистика:
БЪЛГАРИНЪТ И МУЗИКАТА/ брой 76 септември 2015
ИЗ ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА МАЕСТРО ГЕОРГИ АТАНАСОВ ДО ЖЕНА МУ/ брой 101 декември 2017
За Георги Атанасов:
ТВОРЕЦЪТ НА „АЛЦЕК”/ автор: Михаил Кремен/ брой 101 декември 2017
