Иван Жданов

Иван Фьодорович Жданов (Иван Федорович Жданов), руски поет и есеист, е роден на 16.01.1948 г. в село Уст-Тулатинка, Алтайския край, като единадесето дете в семейството. Учи журналистика в МГУ. Завършва Барнаулския педагогически институт (1976). Печата от 1978 г. Лауреат на наградите „Максим Горки”, „Ал. Кручьоних”, „Андрей Бели” (1988) и „Аполон Григориев” (1997). Книги: „Портрет” (1982), „Неразменное небо” (1990), „Место земли” (1991), „Присутствие погасшего огня” (1993), „Фоторобот запретного мира” (1997), „Солома остановленного тленья” (1998), „Избранное” (2004), „Воздух и Ветер” (2006) и др. Публикувал е книги със стихове в Париж и Копенхаген. Член на СП на СССР, Руския ПЕН-център. Бил е член на редколегията на поредицата „Анонс” (1989-1990). Живее в Алтай, Москва и Крим.


Публикации:


Поезия:

КОГАТО УМИРА ПТИЦА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 76 септември 2015