ИНТИМНО ПРЕД СВЕТА И ПРЕД СЕБЕ СИ

Тихомир Йорданов

Поезията всякога е била интимно дело - и като занимание, и като акт на откровеност. Споделя се всичко, важното е да е искрено.

Така е постъпил и Георги Вълчев - почти неизвестен поет, но известен моряк, инженер-корабоводител, автор на изобретения и патенти, преподавател и ръководител на катедри във ВУЗ, доктор на инженерните науки, доцент. Затова при него някак странно изглежда съчетанието на точните науки с „науките за въображаемите хубости”, както се изразяваше за изкуствата гимназиалният ми учител по биология Богдан Василев. В тях той виждаше „произвол на въображението”.

Краткият стихотворен сборник на моряка, корабоконструктор и учен Георги Вълчев съдържа 40 поетични творби, узряващи като бисерчета под черупката на дългото плаване на поета не само под корабния, но и под житейския флаг.

Тръгвам. Разсипи след мене жажда,
Завържи ме с една надежда и ме пусни.
Може аз да изчезна, но сърцето ми ще се обажда,
ако чуе от твоето зов „върни се, върни!”

Та тъкмо това е „интимна лирика”, както авторът е отбелязал в подзаглавието на „След дълго плаване”. Издателство „Българска книжица”. Редактор Андрей Андреев. В нея няма магически думи и заклинателни фрази, които се нашепват на ушенце, или само пред „очите на децата ми и мама/ на татко дланите неизлечими /и лунните извивки на жена ми…”

Отборът само на 40 стихотворения говори за авторска самовзискателност и творческа отговорност, за инженерна строгост и поетична сдържаност. Мислим си,че интимната лирика е израз само на еротични увлечения.

Но тази книга ни казва, че „интимно” и много лично е всичко, което единицата човек носи у себе си. До него не винаги ти е позволено да се докоснеш. Но поетът е позволил това.

Георги Вълчев не е съвсем непознато име в съвременната ни поезия. През дългогодишното му плаване по други морета и океани поетичният кораб с негово име е приставал на редица литературни пристани, вестници и сборници като „Простори”, „В строя”, „Смяна”, „Пламък”, „Български воин”, „Пулс”, „Поглед” и др.

И е бил отбелязван ако съдим по това, че е бил високо оценяван от творци като Иван Давидков, или Александър Геров, който е написал във в-к „Пулс” (бр.4, 1983 г.):
„Крайно оригинален поет е Георги Вълчев. В неговите стихотворения има поетическа простота, философска мъдрост, вълнуваща образност.”

Трудно ми е да кажа какво е попречило на поета наред с научните си терзания да ни предложи и своя поетична книга. Но, явно, той никога не е преставал да носи в потайните кътчета на душата си своите интимни привързаности, изказани неповторимо в кратки стихотворни трепети:

Плуват мисли в чудни марани
и нощите избледняват кротки -
морни като чакащи жени,
тъжни - като пристани без лодки.
                                                     („Далеч от родината”)