Стефан Волев

Д-р Стефан Борисов Волев, български поет, прозаик, лекар, е роден на 19.08.1918 г. в град Бобошево. Баща му Борис Волев спасява Георги Димитров, като го извежда от страната с колата си. По-късно Димитров го назначава за съветник и бащата на поета работи заедно с Кимон Георгиев и Димо Казасов. Стефан Волев завършва медицина и философия. Всестранно надарена личност с огромна култура. Печата свои стихове във в. „Литературен глас” и др. Пише стихотворения, разкази, научни статии, фейлетони и др., а така също музика и пиеси. Автор на две стихосбирки, три романа, две повести, поема, хумор. Съчинения: „Първа оран” (стихове, 1943), „Кръстосани пътища” (поема, 1956), „Здравно букварче” (стихове за деца, 1956), „Младите столетници” (научно-фантастичен роман, 1960) „Лекарят от група нула” (1965) и др. Умира на 07.07.1967 г. Съпруг на Елена Волева-Равол - изтъкната популяризаторка на българската култура във Франция.


Публикации:


Поезия:

НА 23-ТА ДОБРУДЖАНЦИ/ брой 76 септември 2015

НА КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ/ брой 84 май 2016

ПРЕД БУРЯ/ брой 98 септември 2017

ПРОЛЕТ/ брой 99 октомври 2017


Проза:

НАПАСТ/ брой 89 ноември 2016