СТИХОВЕ
превод: Явор Василев
КОЙТО ОБИЧА КНИГИТЕ, НЕ ЧУВСТВА ОТЕГЧЕНИЕ
Слуга при своя господар веднъж -
прилежен в четенето мъж -
явил се в неговата библиотека,
където винаги четял човекът.
Когато го съзрял неволно,
над книгите излегнал се спокойно,
слугата взел да го разпитва:
„Как тъй към самотата си привикнал?”
„Никога не съм - той рекъл - сам, но
със книгите беседвам постоянно.
Останах сам едва сега, човече,
когато ти пред мене се изпречи.”
Людете, към четене охотни,
не остават никога самотни.
Едва попаднали в тълпата,
тогава ги застига самотата.
БЛАГОРОДСТВОТО ЗАВИСИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛТА
Веднъж във разговор със Лиса
се хвалел с благородство Рисът:
„Че произлизам от семейство царско,
показва моята окраска.”
Лиса отговаря: „Много бъркаш,
щом зарад кожуха се изтъкваш.
Когато козината ти окапе,
ще изчезне благородството ти, брате.
Аз от тебе по съм благородна
и прелестна. Макар и да не смогвам
кожух добре обгрижен да покажа,
в ума богатството си пазя.”
Повърхностната хубост е до време,
нетрайна е и бързо се променя;
а пък истински е благороден,
който притежава ум достоен.
