Симеон Илиев

Симеон Неделчев Илиев, български поет, е роден на 16.02.1941 г. в село Стожер, община Добрич. От 1959 г. живее и работи във Варна. Печата стихотворения във вестниците: „Добруджанска трибуна”, „Народно дело”, „Полет”, „Маяк”, „Димитровска вахта”, „Девненски възход”, „Народна армия”, „Студентска трибуна”, „Пулс”,„Литературен фронт”, в алманасите: „Простори” и „Поезия” на СБП и др. Негови стихотворения са излъчвани по национални и регионални радио - и телевизионни станции. Печели редица литературни конкурси. Негови стихотворения са превеждани на украински език. Автор на книгите: „Свиждане” (1974), „Къси нощи” (1982), „Слепи мълнии” (1993), „Земни страсти” (1998), „Сбогом на лятото” (2001), „Пътна врата” (2003), „Гореща възраст” (2005), „Лисан Патилан” (2006, годишна награда на СБП за детска книга), „Криза” (2007), „Грешен свят” (2008), „Сбогом на лятото” (2011). Член на СБП и на Сдружение на писателите - Варна. Умира на 29.11.2013 г.


Публикации:


Поезия:

СОНЕТ ЗА ЧЕКРЪКА/ брой 76 септември 2015

СОНЕТ ЗА САМОТАТА/ брой 82 март 2016