ТРИ РАЗКАЗА

Тихомир Йорданов

ТРАФИКАНТ

Някой може и да не е съгласен, но аз ще кажа: мръснишки ги вършеше вуйчо ми Ваньо. Като плъзнаха ония ми ти мигранти, ни море, ни бара ги спира. Тогава той отива при тукашния мюфтия и му казва:
- Ходжа, и на нас ни дойде времето. Американецът удари ислямската държава и всичко тръгна към Европа. Отвори се работа. Трафик. Да направим така: от тебе мигрантите, от мене пътеките. После ще делим.
- Какво? - попитал мюфтията.
- Разбира се, че валутата. Доларът играе, еврото повече мирува. Според случая… - обяснил му вуйчо ми Ваньо.
И започнали.
Ходжата уредил сборните пунктове в турската страна, а вуйчо вършел подвижната работа: като ги подбере оттам и по кривите пътеки - тука. От всеки, на парче, по 5-6 хиляди. Не съм скъпчия, казва.
Така додето нашите се усетят. Мобилизираха полицията и навъртяха една бодлива тел по границата точно когато вуйчо Ваньо бил оттатък. Като видял това, той застанал зад телта и му казва на полицая:
- Старши, я повдигни малко от този край, че да си вляза в отечеството.
Онзи бил намръщен:
- Забранено ми е.
- А, бе, кой ти забранява? Шенген ли? Да не би Шенген да плаща, плащам аз! - и му показва една стиска долари в шепата си.
Старшият колебливо се почесал по врата, присвил едното си око и както си стоял въоръжен с един прът, повдигнал леко долния край на бодливата тел:
- Подай ги!
Вуйчо Ваньо легнал на земята по корем и промушил ръката си. Старшият взел валутата и - нищо.
- Ами аз? - изплакал вуйчо.
- За тебе още толкоз… Иначе ще си останеш при манафите!
Този бил най-убедителният аргумент, който заставил вуйчо Ваньо да развърже кесията, за да пропълзи под телта.
- А мигрантите?
Спазарили се и за тях. Вуйчо Ваньо ги прекарал, но по-нататък ги спрели на унгарската граница. И чехите, както чета по вестниците, започнали да ги препъват. Но май вече ще ги приемат, само че по верски принцип: Дания иска протестанти, Чехия - католици, за нас, ако останат, православни…
- Ами какво ще правим с мюсюлманите?
- На тях прав им път за Германия и Швеция. Тука нямаме нужда от работна ръка…


МРЪСНИ ПАРИ

Откак нещата тръгнаха на иначе, и хората се увълчиха за пари. Чу се и тази приказка: парите не миришат. Но те миришат. И ще ви кажа аз на какво: на мръсни крака миришат.
Историята е такава, може да се каже - роднинска. Баща ми, Бог да го прости, беше добряк. Иначе - избухлив. Като му гръмне нещо в главата, да не си напреде му! Но види ли, че си в беда, пръв ще дотича. И Бог с него. Държеше той за човещината.
Вуйчо ми Иван все нещо не можеше да се вреди в живота - нито с работа, нито с жени. За него трябвало да е измислена и тази песничка: „Аз Иванчо се наричам, вечният ерген…” Свидлив човек беше вуйчо Иван, стиснат. А се търсят мъже с широка ръка.
По тази причина татко ми го приюти у дома ни, колкото и да ни беше тясно в него. И работа му намери. А мама късаше от залъка ни, за да сложи и в неговата чиния. Но и вуйчо Иван не й оставаше длъжен, ще извади някоя бумажка и ще я бутне в ръката й:
- Ето, сестро, това е от мене…
И откъде ли ги вадеше тези пари, като джобовете му всякога биваха празни. Проверявал съм и това.
Майка ми не отказваше парите, но ги вземаше ей така, с два пръста. И не пропущаше да му каже гнусливо:
- Къде ги криеш тези пари, бе Ваньо? Миришат!
Но ги взимаше. И както сетне се разбра, дори се е опитвала да ги вложи в Банката: за черни дни! Така всичко се разбра. Подала тя парите на чиновника, а той ги погледнал подозрително и ги прекарал през едно апаратче. Намръщил се и казал:
- Госпожо, тези пари са нередовни. Тук нещо ми понамирисва…
Не ги приел. Така се разбра всичко. Разказала мама на баща ми, а на него само това му трябва. Избухнал. И направо чичо ми за гърлото. А той си признал: парите си криел в чорапа под стъпалото. Петата му протрила напечатания по тях образ и ги направила негодни. Затова те миришели. Мръсни пари!
Вкъщи скандалът се разрази с ужасна сила. Но днеска аз очаквам същия скандал и в държавата ни. Мръсни пари се въртят в нея.


ПРАНЕ НА ПАРИ

Историите с вуйчо ми Ваньо са много. Тях даже и археологът Божидар не ги е разкопал напълно. С цел да подпомогна бъдещето на науката ни, ще разкажа и това.
Вуйчо Ваньо беше бизнесмен. Стока прекарваше за Европа от Турция и прилежащите й страни. Но в онзи ден, за който е думата, имало митническа блокада и се наложило да стовари част от доставките вкъщи. Домашните ги нямало. И аз съм се бил запилял нанякъде, та не можах да участвам в стоварването. Но не щеш ли съвсем не навреме мама се върнала за нещо си и сварила вуйчо в деликатно положение.
- Каква е тази твоя работа, бе Ваньо? - укорила го тя, като го видяла да прибягва от банята.
- Нищо, како, нищо… Пера… - объркал се вуйчо.
- Какво переш, бре? Каква е тази мътна вода? - погледнала тя във ваната.
- Пари пера, како, пари. Този път стоката е африканска…
А всъщност какво било… Потекъл е сега един имигрантски поток нагоре към Европа и вуйчо Ваньо станал трафикант. Добре ама, дали блокадата го сгащила, или пък той сам е решил да отклони, макар и временно, една част от стоката, та се получила и аварията.
Във ваната страхливо се свивала чернокожа жена. Такава, значи, била контрабандната стока на вуйчо! После той се оправдаваше:
- Нали казвахте, че парите ми миришат, мръсни били… Изпрах ги… и - толкоз!
Събеседникът ми завърши приказката си:
- И сега, след като разправих и това, ти пък да не хукнеш да донасяш на полицията?…
- Няма, няма… - успокоявах го аз.
Спазих обещанието си. Но историята се интересува и от такива неща. Заради нея записах този разказ.