ИЗ „ВРАТИ” (1982)

Николай Павлов

НАДЕЖДА

И на мен е присъща
                   суетата човешка
да се питам сред хората:
                   Кой съм за тях?
И си казвам наум,
                   и изглежда ми смешно:
един, който продава смях!

От години в отдела
                           за хумор и сатира
упорито скрибуца
                           и мойто перо -
колко сили нахалос
                           и нерви на вятъра
в тази наша борба за добро!

А! Това се изплъзна
                           неволно, неволно,
аз не мисля тъй черно
                           за тези неща!
Ала въпреки туй
                         на мен ми е болно,
че не става
                по-весел света!

То изкуството няма такава
                                            задача,
макар че, изглежда, е в негова
                                                  власт…
За света нека друг отговаря,
                                             обаче
ставам ли по-добър аз?

И въпросът виси върху мен
                                         като нож, и
ще удари о кост някой ден.
Но дордето все още това
                                          ме тревожи -
има надежда за мен.


ТРЯБВА

Знам, да си добър -
                                 то значи - слаб.
Примирен. Непоносимо сляп.

В този свят, объркан и суров.
да си зъл е израз на любов.

Зад усмивката на моето дете,
зад тревата, дето расте,

зад труда през
                       тези осем часа,
дето на живота същността са,

и зад мислите във моето чело
армии стоят и значи - зло…

Знам, че има хора, дето могат
всичко скъпо да превърнат в огън

и трева, безсмислена и дива,
цели ери всичко да покрива.

Затова - добър,
                       днес значи - слаб.
Със смъртта съгласен.
                                  Луд. И сляп.

Затова добър -
                          днес значи - лош.
А доброто още е разкош…


ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Добрият човек не е онзи,
                         който казва на всичко “да”
и потича все по наклона -
                         като мътна дъждовна вода.
Добрият човек не е онзи,
                         добрият човек е друг.
И когато го няма даже,
                         добрият човек е тук.
Рядка птица е, казват. Рядка.
                         Можеш ли го разбра!
А той от години вече
                         срещу вятъра роши пера.
В един плуг не иска да впряга
                          охлюви и коне,
защото човек се познава
                          по това: на кое казва “не”.
От озъртане на едни им поникна
                          даже трето око на тила
и езикът им стърже нощем
                          по врата му като пила.
А него боли го душата.
                          боли - като рана от сърп.
На добрия човек му никне
                          под бърната вълчи зъб!


ВИК

Въздухът - един и същ.
                    Ласкаво и милостиво
небесата върху нас
                    дъжд един и същ изливат.
Но животът ни следи,
                    той зад ъглите наднича,
дебне той да отреди
                    ден за двама ни различен.
Всичко, всичко имаш ти.
                    Само да поискаш, зная,
можеш да получиш тук.
                    даже жителство в рая.
А пък аз - проливам пот.
                    Другояче не умея.
И си мисля - цял живот
                    все така ще се живее.
Ала кой ще утоли
                     моята среднощна жажда,
болката ми щом гори -
                     в костите ми се обажда,
щом троха от твоя хляб
                     всеки ден ми е обяда
и като сълза на сляп
                     в гърлото ми тя засяда?

Боже, унижен и слаб,
                     аз усетих как нощес
думите в душата раснат -
                     като нокти на мъртвец.


ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Сноп сребристи лъчи -
и светът оживява.
Чарли с тъжни очи
свойта болка продава.

Много беден и плах
той върви по екрана.
Бликна смях,
                    бликна смях,
а пък тъжно ти стана.

И в сребристия мрак
пребледнял, изненадан,
виждаш себе си - как
се препъваш и падаш.

Уж е смешно, а на -
ти очите си бършеш…
Бликна сноп светлина.
Слава богу, че свърши!

Но преди да заспиш,
пак тъга те обзема.
И в съня си вървиш
със обуща големи…