ПРЕЗ ДВАЙСТИ ВЕК

Александър Волобуев

превод: Красимир Георгиев

ПРЕЗ ДВАЙСТИ ВЕК

През двайсти век родината зовяхме -
патриотизмът бе в душата мост…
През двайсти век родихме се, живяхме,
на следващия ще сме кратък гост.

Желаят с прилив-отлив вековете
да подкопаят родния ми свят…
Аз в онзи век на снимка бях чудесен,
а в този век - старик съм непознат.

Крадецът - с пирамиди, ипотеки -
страната ни в безпътица раздра…
През онзи век аз гордо бях човека,
а в този искам честен да умра.

—————————–

РАЗВИВА ШЛЕПЪТ СКОРОСТ ПЕШЕХОДСКА

Развива шлепът скорост пешеходска,
напъне ли се - тича, ето на.
А от брега пълзи - с порода робска -
след него изоставаща вълна.

Нима не си такъв, народе, в пътя?
Та кораб кукиш над вълни върти!
Водата щом по-силно някой мъти,
по-радостно след него тичаш ти.


В ДВАДЦАТОМ ВЕКЕ…

В двадцатом веке мы страну любили -
Патриотизм душе необходим…
В двадцатом веке родились и жили,
А в двадцать первом малость погостим.

Идут века с приливом и отливом,
Хотят размыть, снести страну мою…
В том веке я на фото был красивым,
А в этом - старика не узнаю.

Ворью - их пирамидам, ипотекам -
Легко в стране бесправной ставить сеть…
В том веке довелось стать человеком,
Даётся в этом - честным умереть.

—————————–

БАРЖА ИМЕЛА СКОРОСТЬ ПЕШЕХОДА…

Баржa имела скорость пешехода,
С большой натяжкой - скорость бегуна.
А берегом - вот рабская порода -
Бежала вслед отставшая волна.

Народ, а не такой ли ты по сути?
Ведь корабли волне оставят шиш!
Но чем сильнее кто-то воду мутит,
Тем радостнее ты за ним бежишь.