Аркадий Тюрин

превод: Георги Ангелов

***
Гледайки залива,
завиждах
на леката смърт на вълните.

***
Тънък инструмент е лопатата -
да се прекопае градината,
да се изкопае окоп и гроб.

***
Всичко отразява, без да го отнася,
реката. А времето
всичко отнася, без да го отрази.

***
Времето е растение
от един
корен.

***
Пясъкът на Египет
в зъбите
на човечеството.

***
Колкото повече е Пространството,
толкова по-малко е Времето.

***
Тази Хармония с часовников механизъм
се храни с нашия страх
пред бъдещия взрив.

КОГАТО ГОРЯХА ГРАДОВЕТЕ

Когато горяха градовете,
кажете, нима думата
«Добродетел»
е изчезнала внезапно
от човешката реч?

Когато хората
бяха подкарвани на клане
под куршумите,
нима думата
«Хуманизъм»
е изгубила първоначалния си смисъл?

Създавайки унищожаващи пещи,
нима са се уморили да произнасят
«Справедливост»?
За добротата уморяваха се да говорят?

Никъде ли
не са споменавали за нежността,
тъпчейки и измъчвайки?

И така,
да живеят
красивите
думи!

ЗА ЛЮБОВТА

Каква прекрасна книга за войната
би могъл да напише баща ми!
Та нали той никога не говореше
за своите белези.

Значи, аз ще изчезна,
без да разкажа за любовта?…

***
Смятаха ме за мъдър и добър:
можех да говоря красиво
и да слушам, сякаш не съм равнодушен.

***
Мислех за странното,
говорех неясно,
живях като всички.

***
Умирайки, самотните
сякаш се завръщат
в родината си.

***
Отзвук от името:
Домът е разрушен,
а вратата все скърца.

***
Смирението
е желание
да бъдеш себе си.

***
Аз още помня света такъв,
какъвто го виждат камъните…

***
Не всички деца стават мъдреци,
не всички мъдреци се превръщат в деца.

***
Вятърът обича героите:
те оставят широко
отворени
вратите на чуждите домове.

***
Хищното огледало
на вечната вода
не връща лицата.

***
Нощем
тихият океан на хаоса
се побира
между свитите криле
на пеперуда.