НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: „СМЕШНОТО И ТЪЖНОТО СА НЕДЕЛИМИ”

Смеем се на различни неща, но никое от тях не ни прави по-мъдри

интервю на Лияна Фероли 

В хасковския театър “Иван Димов” на официална церемония бяха връчени традиционните литературни награди за хумор “Каунь 2015″. В юбилейното петнадесето издание на националния конкурс бяха отличени  Васил Сотиров /първо място за поезия/, Николай Павлов /първо място за проза/, Божидар Томов /второ място за поезия/, Ивайло Диманов /второ място за проза/, Вичо Балабанов /трето място за поезия/ и Венцислав Енчев /трето място за проза/. Призът “Млада муза” спечели 15-годишната Лина Николаева. А Тилко Тилев стана носител на статуетката “Баш Каунь” за 2015 г.  

- Николай, бил си през 2011 година и “Баш Каунъ”, а сега в юбилейното издание на Националния хумористичен конкурс на Академия „Каунь” в Хасково взимаш първа награда за проза. Какво означаваше за теб да държиш статуетката “Хасковски каунъ”, представляваща фигура с голяма глава, малки крайници и усмивка от ухо до ухо, седнала върху буре, в което се извършва ферментация, трансформация?

- Законът на земното притегляне е създаден от сър Айзък Нютон, за да бъде нарушаван от смелчаците. Нарушаването на други закони се наказва според поста, съответно се насърчава. Повдигането на всеки проблем е задраскване на това прочуто земно притегляне. А иначе,  скулптурата  повече прилича на буре с барут, което може да избухне в силен кикот.

 - Авторът Господин Тенев-Гуспата на пластиката-награда, която в увеличен вариант от Деня на Хасково /8 септември/ се издига и в центъра на града, казва, че  е символ на постоянното узряване и помъдряване на човека, в което хуморът има своето важно място. Ти какво би добавил? 

- Никой на това нещастно земно кълбо не помъдрява и не узрява, освен нютонките - ябълката на сър Айзък Нютон, и останалите плодове и зеленчуци. Така че ако чуеш някой да казва за себе си, че е мъдър, да знаеш, че те будалка. 

- Как би определил твоя тип хумор? На мен ми се струва, че не е много смешен, а по-скоро търси необичайните, абсурдните ракурси…

- Аз нямам самочувствието, че притежавам свой тип хумор, ако изобщо съществува подобно деление, това го имат Гогол и Хашек, Марк Твен и Стратиев, Зошченко, Георги Мишев и Радой Ралин; според мен няма типове хумор, има типове читатели - един се смее на бабичка, паднала на улицата, друг - на интелектуална игра на думи. 

- Изглежда, че писателят-хуморист ще има все повече поводи да пише за нашата “ошашавена държавица, която все не знае какви ги върши”, както казва героят в разказа ти “Муза на поезията”?

- Но Музата го пази от бирника - спомни си Андрешко на Елин Пелин… 

- Въпросният ти персонаж, бивш поет, станал градинар, не вижда много-много смисъла в писателстването, сякаш ни казва, че  шантавата налудничавост си продължава, въпреки всички старания тя да се осмисли и разбере… 

- Героят ми не е истински поет, това е лице, което си е мислело, че е поет, играло си е на поет, ползвало се е от привилегиите на поета през соцвремето, това не е творец в същинския смисъл на думата и когато вече не е рентабилно да си поет, той се заема с друго. И тук е грешката на Музата, която всъщност не е истинската муза, а също е конюнктурна муза, творение на онова отминало странно време… Но това е друга голяма тема.

- Забелязвайки все по-голямата карикатурност на живота, творецът не се ли сдобива и с голяма тъга, такава, която подронва вдъхновението? 

- Напротив, тъгата е плодотворно състояние, дори и за хумориста, впрочем, творците не трябва да се делят на хумористи и други, Гогол, например, какъв е? Има ли по-тъжен писател от него, и същевременно - по-смешно пишещ? А аз лично, се забавлявам, пишейки тези нещица, и силно се надявам и читателят да се забавлява, четейки ги.

- И все пак, на какво се надяваш, задава ли се нов тип смях, повече лекуващ, отколкото осмиващ?…

- Не се надявам на нищо, животът си тече такъв, какъвто си го създадеш, и не вярвам да има типове хумор. Но на този въпрос вече ти отговорих.