Петър Иванчев

Петър Атанасов Иванчев е роден на 21.03.1933 г. в село Драганово, Горнооряховско. Завършва история в Шуменския учителски институт (Шуменски университет). Работи дълги години като учител в различни населени места и се установява в Драганово. Преподава история, френски език и рисуване в местното училище. Виден обществен и културен деец в родното си село. Дългогодишен председател на читалището в селото. Сътрудничи на детски вестници и списания със стихове и разкази: „Септемврийче”, „Дружинка”, „Пламъче”, „Славейче”, в които печели няколко литературни конкурса. Публикува хумористични разкази и фейлетони във в. „Сатира” като негов постоянен сътрудник. Има над 330 публикации в периодичния печат. Пише стихове, хумористични разкази и фейлетони, исторически разкази, легенди и поеми, детски приказки и гатанки, краеведски трудове. Автор е на книгите: „Дядо се под чепа буди” (за деца, 1994), „Къщичка без вратичка” (за деца, 1992), „Смешни времена” (разкази, 2001), „Горнодолци” (разкази, 2002), както и на краеведските издания „Драганово в образи и събития” (в съавторство с Илия Гогев, 2001), „Летопис на училището в Драганово” (2002), „Летопис на читалището в с. Драганово, Горнооряховско” (2004), „Песенна съкровищница. Народни песни от Драганово, Горнооряховско” (2005). Следват книгите: „Изтекла вода” (разкази, 2006), „Каменното послание” (Исторически разкази и легенди, 2007), „Сладко е да умреш за свободата” (повест за Георги Измирлиев-Македончето, 2009), „Непобедените” (2010), „Белошийката” (приказки, 2012). Член на Съюза на свободните писатели в България от 1992 г.


Публикации:


Проза:

ПЛОЩАДЪТ/ брой 76 септември 2015

ЧАКАЙ МЕ/ брой 78 ноември 2015