Васил Тоциновски

превод: Ваня Ангелова

ТАЙНА В СЪНЯ

Завиваш ме със сън от бели сенки
и никак не разбирам
защо, заставайки пред теб,
себе си се пробвам да излъжа.

Престорено ме имаш
във вечност, като смях,
във плач и във молитва.

Да, страстно те обичам,
но ти си това,
от което най-много се страхувам.

И цялата земя не стига
да погребе едно сърце,
онова мъничко сърце,
на което му е съдено
повече от другите да бие.

И се чудя, и се питам
с усмивката си насълзена
каква е тази орис и съдба,
чия ли тайна участта ми крие?

Вълшебството ти поразява,
изобличава ме докрай, признавам.
Обезумял започвам да те търся
във мрачните гори и в тъмнината.

И всички са действително щастливи,
и всички са по своему нещастни.
И може би накрая аз разбирам,
че гробът ми със тебе ще се бори.

ПРЕСЕЛЕНИЯ И ДЕЛБИ

Преселенията от Вевчани болят
след сватбите ми с него
и само спомени остават,
за да покажат
постоянството на моя сън,
че там бълбукат извори
и медени води разказват
за раните отворени
след делбите ми с Вевчани.
Непрежалими думи се таят
на дневника в самите ръкописи
и в паметта биографична.
Отминалото време е живот!
На тръгване
или пък в редките завръщания
ще спиш в гнездото си,
любимо наше Вевчани,
с мечтите ни докрай разполовени,
а ние те оставяме
с копнежа за единствен миг,
когато се обичахме,
но любовта, уви, ни нараняваше.

30 юни 2006 г., Скопие

СИЧЕВО

Нито чути, нито видяни от някого,
боговете се разхождаха по сокаците,
оставяйки в Сичево единствено следите си
от добрина, любов и топлота,
в които са изгаряли, превръщайки се в пепел.

Магията е като древна мъдрост.
Слънцето ги е опарило
и в камък ги е вградило,
топлият вятър ги е оплодил
и в непознати посоки разнесъл.

Остават със самотното ми сърце
само тъгата и спомените,
отвръща се от скалите съмнението
дали някога съм бил тук,
имало ли ме е някога в Сичево.

Един ден обаче
магията ще открие своя път
към някога туптящото сърце
на тъжния самотник.

16 септември 2006 г., Сичево