Алексей Мишин (Алексей Викторович Мишин), руски поет, е роден на 18.10.1936 г. в село Зуевка, Смоленска област. Печата стихове от 1953 г. - в. „Рославльская правда”. Завършва историко-филологическия факултет на Смоленския педагогически институт (1960 г.). Работи като механик на вагонно депо, кореспондент на вестници и на радиото, завеждащ културно-масовата дейност при Смоленския областен комитет на комсомола, директор на междуобластно бюро за пропаганда на художествената литература и директор на изд. „Смядынь”. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (1997), почетен гражданин на гр. Смоленск. Автор е на 29 стихосбирки, сред които „Наедине с Россией” (1970), „Кольца” (1972), „Жарынь” (1973), „Зелёная околица” (1974), „Рябиновая осень” (1979), „Пора свиданий” (1980), „Повторное свидание” (1980), „Земля любви моей” (1983), „Песни полей” (1984), „Люблю и верю” (1985), „Колосья на броне” (1986), „Поздние грозы” (1988), „Благодарение” (1989), „БИС” (1990), „Портреты женщины любимой” (1996), „Стихи и поэмы” (1996), „Отец” (поема, 1998), „Родничок” (1998) и др. Умира на 29.08.2009 г. в Смоленск, където има негов музей.

Публикации:

Поезия:

ПРЕОБЪРНАТ СВЯТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 76 септември 2015

ТЪРГУВА ВРЕМЕТО С ДУШИТЕ НИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 137 април 2021