ВАСЯ
Както за децата от предвоенното поколение главен герой е бил Чапаев, тъй за нас, децата от петдесетте години, пример за възхита и подражание беше Вася Говорухин от филма „Смели хора”.
- Давай, Вася!
Тоя възглас се чуваше дълго след прожекцията в училищния салон, който винаги биваше претъпкан. Гледахме филма много пъти, като пробутвахме на стария училищен прислужник вместо купони късчета хартия с най-различни печати. И винаги преживявахме с разтупкани сърца подвизите на любимия герой и неговия бързоног и умен кон Буян.
- Давай, Вася!
Как беше оцеляло това копие след близо тридесет години?
Вмъкнах се в тъмния салон и седнах на първия ми попаднал стол. И - филмът ме втурна назад, по пътищата на детството.
Ето жокейската шапка на Вася взема преднина и хилядите зрители от хиподрума скачат на крака. После неговият съперник ще се окаже предател, слуга на германците.
Той ще рани Вася, но Буян ще го спаси. Вася е отново при партизаните. Те са подготвили взривяването на немски ешелон, без да знаят, че последните два вагона са пълни с руски девойки, между които и момичето на Вася. Смелият Вася пришпорва Буян и застига ешелона.
- Давай, Вася! - напира да извикам. Очаквам да чуя познатото тропане на крака, викане, ръкопляскане, свирене.
Оглеждам се - салонът е почти празен.
1986
