Михаил Романович (Рувимович) Смородинов (24.12.1943, гр. Перм, - 11.07.2006) е руски поет. След завършване на основното училище, завършва Пермският авиационен техникум, на името тна А. Д. Швецов. Служи в Съветската армия, а след уволнението си работи като майстор - шлосер в завод “В. И. Ленин”. Бил е литературен сътрудник на вестник “Мотовилихински работник”. Няколко години ръководи литературно обединение при заводската многотиражка на завод “Я. М. Свердлов” (сега “Моторостроител”). Няколко години е кореспондент на областния вестник “Звезда” и ръководи литературен клуб “Лукоморие”. Първите му стихове са публикувани в 1961 г. Член на Съюза на писателите на РСФСР от 1978 г. Автор е на книгите: “Армия - моя младост”, очерци, 1968 г; “Пет утрини”, стихове, 1973 г.; “Резки”,стихове, 1976 г.; ” Денят на последния лист”, стихове, 1977 г.; “Отлично!”, очерци, 1978 г.; “Лирика”, стихове, 1980 г.; “Опази душата жива”, стихове, 1981 г.; “Любовни писма”, стихове, 1983 г.; “Второ дихание”, стихове, 1985 г.; “Времето утре”, стихове, 1987 г.; “Право на риск”, очерци, 1987 г.; “Студи слънце”, стихове и рисунки за зимата и спорта, 1989 г.; “Река в океана”, стихове, 1989 г.; “Метлата на вещицата”, лирика, 1993 г.; “В края на века”, лирика, 1998 г.

Публикации:

Поезия:

ДЯДО/ превод: Татяна Любенова/ брой 76 септември 2015