Петър Краевски

Така е при нас - под знамето на демокрацията всеки си развява байряка! Демокрацията е непосилен опит за справедливост: пиле в метро и къртица в самолет. Демокрацията е свободата да се мислиш за Павароти, докато пееш в подлез. Или да минаваш за неудачник, ако си Леонардо, но без продадена картина. Демокрацията е диктатура на плурализма т.е. с много приказки да ти затворят устата. Ако диктатурата е тенджера под налягане, тя рано или късно гръмва. Демокрацията е гевгир - напрежението изтича безпрепятствено в канализацията. Минусът на демокрацията са гръмко афишираните й плюсове: плюс-плюс… Грижат се политиците за народната прехрана - постоянно им сърбаме попарата! Казват, че демокрацията ни е на хартия, лошото е, че при нас хартията е тоалетна. Ако ни предлагат доказани демократични модели, това означава ли, че демокрацията ни е втора употреба? Някои демократи толкова обичат демокрацията, че я искат цялата за себе си! Понякога демокрацията се налага и с тоталитарни средства. Шества, шества демокрацията по света, за подробности - Шести американски флот. Пазете се от наложената демокрация - тя е ухилен човекоядец, който определя менюто си чрез свободни избори. Парадоксът на демократичните избори е, че тези, на които не им пука, гласуват за онези, на които не им дреме. По време на избори пада такава любов към демокрацията, че Кама Сутра ряпа да яде! Когато политиците купуват гласове, народът не си ли плаща с ДДС? Давят се хората, махат с ръце за помощ, а демокрацията казва: „Гласува народа, при това масово!”. Удавниците са идеалният електорат. Помислете, не чакате ли поредния Спасител?