ЖЕНСКО ЩАСТИЕ

Ирина Сурнина

превод: Тихомир Йорданов

Гласът Афродитин, сладникав.
А Люска - шивачка една.
Помачква я той, един никаквец:
уж ласка, а после псувня.
- А бихме могли като хора…
Но вкъщи - да тичаш, харман!
Децата проплакват, пък скоро
и той ще си легне пиян.
- Омръзна ми! Стига ми дрънка!…
В очите сълзата извря.
Той трясва вратата отвънка.
Кой - Витек ли, Зевс, или звяр?
Но после се връща. За чая:
- Със захар за теб или без…
Измъква мертека, накрая
оставя я сякаш в несвес.
Лежи Афродита доволна.
Над нея подрусва се Зевс.
Усеща тя сладост и болка.
Тъй времето свършва се днес.
И трудна пак, Люска се мята
с напукани устни, без звук.
Такава е тази разплата
за глътката щастие тук.