Михайло Стелмах

превод: Иван Давидков

***
За първия цветец прекрасен,
за слънцето под свода ясен,
за чистото зърно в пръстта,
за вярното сърце на брата
и за очите на момата
до днес тъгува песента.

Но тъжна няма да остане:
в дома си всеки я покани,
че след сурови боеве
пристигна празникът жадуван -
и ясното вино лудува,
отново гостите зове.

Дохожда от леса цветеца
и сяда слънцето с боеца
на стол един, до хляб един.
Прегръща своя мил момата,
поема любовта в полята
и булката сънува син.