Данило Долчи

Данило Долчи (Danilo Dolci), италиански писател и общественик, наричан „италианския Ганди”, е роден на 28.06.1924 г. в Сесана, провинция Триест, Северна Италия (сега на територията на Словения), в семейството на железопътен работник и словенка. Учи архитектура в Рим, Милано, Швейцария. Като студент публикува научни трудове по строителство и теория на железобетона. Вярващ католик, той работи в приют за 3 000 деца, оставени след войната. От 1954 г. живее в Западна Сицилия - Партинико (провинция Палермо) и Трапето - област, известна с своя бандитизъм и бедност. Повежда широка културно-просветна и агитационна дейност за облекчаване положението на бедните слоеве на Сицилия, въпреки враждебността на правителството, земевладелците и мафията. Неведнъж е подлаган на съдебни преследвания, арестуван е и лежи в затвора. Бори се с безработицата, глада и неграмотността, разобличава мафията и правителството, предприема много акции за осигуряване на основни потребности на населението. Създава изследователски център в Партинико, който и сега е източник на помощ за социални и преди всичко селскостопански проекти. Широко популярен автор - пише стихове със силен социален заряд, в книгите си изобличава нищетата и изостаналостта на селото, раждащи престъпност („Бандитите от Партинико”, 1955); безработицата („Разследване в Палермо”, 1956). В книгите си „Разточителство” (1960), „Разговори” (1962) прави задълбочен анализ на политико-икономическите причини за бедственото положение в Сицилия. Пише за изоставените, забравени, отчаяни, страдащи хора на Сицилия. Два пъти е кандидат за Нобелова награда за мир, носител на Международната Ленинска награда „За укрепване на мира между народите” (1957). Умира на 73 г. на 30.12.1997 г. в Трапето.


Публикации:


Поезия:

ПОБЕЖДАВА ОНЗИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 75 юли 2015