ГРИЖА
Над люлката на моя син се спира
луч тъмно-кървав - есенна луна -
един, сред толкоз много тъмнина,
луч тъмно-кървав се в него взира.
И люлката изпълва той полека,
защото месецът е с кървав цвят,
защото е кръвта на целий свят
в тоз тъмен луч - изгрял от памтивека.
И виждам бъдещия мъж как плува
в кръвта на свойте паднали деди,
как всяка капка като че хортува:
кат тях и ти до някога бъди.