КАТО ЧОВЕК НА ГАРА

Димитър Ценов

Все нещо си отива, все нещо се завръща
и в тъмни коловози отлитат всички дни.
И винаги разкъсват в посоки мойта същност
с предчувствие за радост и болка, може би.

По-здраво ни събира, знам, всяко разстояние
и често ни разделя най-близкия ни бряг.
Животът ни е вечно с неточно разписание,
с избързали мечти и закъсняващ влак.

И чувства изживени, като билети стари,
продупчени запращам с разсеяна ръка.
И може би изглеждам като човек на гара
пред срещи и раздели и с вдигната ръка.

Един човек на гара самотно несамотен
посоките събиращ във куфар овехтял.
Все някого очаква човекът на доброто,
защото вечно има приятел закъснял.