Веселин Тачев

Успокоила се от малкия водопад на бента, реката тихо влачи жълтеникави води. От льоса е тоя цвят, естественият цвят на водата. Белезникава беше от каолиновия завод в Сеново, пенеше се като помия от химикалите на Разград.

Но там изградиха пречиствателна станция, милиони сигурно е струвало на държавата, но си струва това чудо - Бели Лом да тече чист.

Бели Лом. От скалите иде това име. Когато се ломят, и ломът им е бял. Топли бели скали, отложени от юрските скали.

Водни кончета святкат с металносини криле, едни от най-едрите насекоми, страшни хищници за мухите. Летейки над водата, те улавят жертвите си… щрак-щрак с челюсти.

Водомерки браздят повърхността, като по огледало се плъзгат по своите си работи.

Зеленикави жабоци кокорят очи, готови всеки миг да скочат във водата.

Пляс! От някаква точка бързо се уголемяват водни кръгове. Не е жаба.

Пляс! Рибка е, виждам я, но тя не се скрива, а плува отгоре, извива опашка, сякаш се мъчи да се отскубне от нещо.

Пляс! Змийче. Змийчето е захапало рибката и я мъкне към върбите, към коренаците.

Не мърдам.

Няма ме…

1986