В ПАМЕТ

Александър Томов – син

Някъде в бъдещето.
Съдебен процес.
- Защо го застреляхте? – питат обвиняемия.
- Защото се гавреше с паметта му.
- Как точно?
- Стъпваше върху гроба. Направи го нарочно, за да се подиграе с мен и със загубата ми.
- Какъв беше той?
- Вие знаете… Живяхме заедно двайсет години. Беше уникален.
- Кога почина?
- Преди месец.
- От какво?
- От старост.
- Имаше ли специализиран лекар, който да констатира смъртта?
- Да.
- Къде го погребахте?
- Пред къщата ми. Гробът е още пресен. Тогава видях, че той се върти около него. Предупредих го. Изрично и недвусмислено!
- Какво му казахте?
- Казах му: „Страдам много. Уважавай смъртта и паметта! Не стъпвай върху гроба.
- Той какво отговори?
- Не каза нищо. Само ме погледна и се усмихна подигравателно. Сигурен съм, че го правеше нарочно. На всичкото отгоре държеше и чук в ръката.
- За какво, според вас, му е бил този чук? – внимателно и сериозно го гледаше съдията.
- За да разбие паметника. На гроба издигнах паметник в негова чест.
- Защо е искал да ви причини това?
- Той беше увреден човек, който не заслужава да живее. Не зачиташе нищо. Тайно четеше забранени книги. Мислеше не както трябва. Осквернил е и други гробове. Така се говори.
- Имате ли доказателства за това?
- Не, нямам.
В залата настана смут. Някои от съдебните заседатели плачеха.
- Вие какво точно направихте?
- Застрелях го с пушката от прозореца, преди да започне да руши паметника. Беше справедливо. Аз съм човек с морал. Знаете го. Готов съм да понеса наказанието, дори то да бъде най-тежкото!
- Съжалявате ли за това, което сте направил?
- Не. Бих го направил пак, ако някой постъпи като онзи изрод. Как е възможно да се раждат подобни хора! Кажете ми?
- Съдът се оттегля за половин час. След това ще бъде произнесена присъдата.
Този половин час беше дълъг. Прокурорите обсъждаха нещо с напрегнати лица. Явно много се вълнуваха. Обвиняемият бе поискал да се защитава сам, което също нажежаваше обстановката. Уважаваха го за това. Беше прецедент.
Накрая дойде време за произнасяне на присъдата.
- Моля, всички да станат. Съдът стигна до важно решение. Във връзка с новоприетия закон за материалната собственост във Вселената, както и дълбокото ни уважение към човешките чувства и памет, съдът е единодушен, че обвиняемият е действал изцяло в съответствие с правата си и го обявява за невинен!
Всички станаха и започнаха да ръкопляскат. Някои отново плачеха.
Повече никой не стъпи върху гроба пред къщата му. Там лежеше мъртъв неговият телевизор.