РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „СРЕЩУ ВЯТЪРА”, 2015

Жури в състав:

председател - Балчо Балчев, членове - Атанас П. Стоянов и Иван Кожухаров, определи следните награди сред номинираните:

Голямата награда „Срещу вятъра-2015″ не се присъжда.

ІІ място

Поради еднакъв брой точки (получени при оценяването), се присъждат две втори места:

на Йордан Димитров Пеев от гр. Стара Загора, за цялостно представяне със стихотворенията „Бариера” и „Родина”

и на Пенка Стоянова Станчева от гр. Козлодуй, обл. Враца, за стихотворението „Вали тъга”;

ІІІ място

Поради еднакъв брой точки (получени при оценяването), се присъждат три трети места:

- Недялка Йорданова Атанасова от гр. Първомай, за стихотворението „Гребен”;

- Иван Атанасов Андреев, гр. Пловдив, за стихотворението „Когато”;

- Владимир Стоянов Генов, Република Италия, област Ломбардия, община Кремона, гр. Кремона, за стихотворението „Балада за белият овен”;

Всички стихотворения на номинираните бяха прочетени от сцената по време на Летни празници на изпятата поезия „Солени ветрове”.

Поощрителни награди

  • Росица Иванова Петкова от гр. София, за цялостно представяне със стихотворенията „Тихо, тихо!” и „Различните деца”;
  • Първолета Маджарска от гр.Перник, за стихотворението „Пожълтяха листата”;
  • Елка Тодорова Василева от гр.Бургас, за цялостно представяне със стихотворенията „Заричане” и „Обратен адрес - България”;
  • Надежда Маринова Григорова от гр. София, за стихотворението „Снимка”;

Поощрителни награди - млади автори (под 30 г.)

  • Ангела Любомирова Пранарова от гр. Сандански, за цялостно представяне със стихотворенията „Шарени улици…” и „Не ми е до обичане…”.
  • Денис Олегов Молодцов от гр. София, за стихотворението „Корени”.

Поощрителни награди - автори от чужбина:

  • Анна Багряна (Багрянцева Ганна Юриивна) от гр. Киев, Украйна, за цялостно представяне със стихотворенията „Молитва” и „Неандерталци, питекантропи…”.

Превод - Димитър Христов. 

Творби получили ІІ място:

  • Йордан Димитров Пеев от гр. Стара Загора, за цялостно представяне със стихотворенията „Бариера” и „Родина”.

БАРИЕРА

Напук на кризата
си смъквам ризата,
тъй както хиляди мъже безименни
стоят разголени между глаголите
на мъртви истини
от смърт пречистени
с лица угрижени,
с тъга ужилени,
с лъжи от минало
сега изстинало.
И дъвча мислите, и глозгам смисъла
на всичко писано и недописано,
в което драмата е част от камъка
разбил главата им,пробил душата им.
И бедни принцове мълчат сред принципи,
мълчат пред уроди съвсем изгубени,
мълчат пред мутрите с мечта за утрото
отвъд бариерата, оттатък времето.
И в звездопадите откриват пътища.
Забравят мъката, заравят мъчното,
а там надеждата без страх повежда ги
далеч от кризата… И гние ризата
на вечни истини … чрез смърт пречистени…

РОДИНА

В подземията на болката минавам
и уж съм сам, а чувствам много хора,
които длани покрай мен протягат ,
че тук от цяла вечност са затворени .
И с гладните очи на просяк гледам,
тъй както гледа майката в чужбина,
която рожбите си за последно
на живо не е виждала с години.
В безхлебните юмруци на мъжете
усещам свити гневните им пръсти,
с които в клуп завързаха въжето
в копнеж на друго място да възкръснат.
И аз не знам защо мълчиш, Родино?
Нима не виждаш и нима си сляпа,
че небесата ти безбрежно сини
са натежали днес както земята ти,
която отчаяния погълна!
И от това като жарава пари.
Опитвам да ги стигна… И прегърна,
но тръгват си … А в тях кърви България.

• Пенка Стоянова Станчева от гр. Козлодуй, обл. Враца, за стихотворението „Вали тъга”;

ВАЛИ ТЪГА…

Заесени…Замлъкнаха щурците.
Звездите залиняха зад мъгли…
Жълтеят дървесата из горите…
Самотни старци в пусти махали.
Вали тъга, отвсякъде вали…
Не зная как, с какво да я прогоня.
Сърцето неуютно в мен мълчи.
Изпуснах на надеждата си коня,
на вярата красивите лъчи…
Вали тъга, отвсякъде вали…
Къде е онзи вихър непокорен,
вилнял в душата ми в далечни дни -
тъгата да изтръгне чак от корен
и светла радост да ме осени…
Вали тъга, отвсякъде вали…

Творби получили ІІІ място:
• Недялка Йорданова Атанасова от гр. Първомай, за стихотворението „Гребен”.

ГРЕБЕН

Този рошав живот
все някога ще среша.
Търся един Дон Кихот.
Санчо Панса е грешка.

Трябва ми гребен от вятър
и от камина - усмивка;
декор от смешен театър
и спомен за мъничка ризка.

Вятърни мелници има
на един телефон разстояние.
Лудостта е непобедима,
мъдростта - обещание.

Авантюрата се облича
в изфантазирана риза.
Прическата май заприлича.
И хоризонта е близо…

• Иван Атанасов Андреев, гр. Пловдив, за стихотворението „Когато”;

КОГАТО

Когато вече ме няма, светът, вероятно,
ще стане свободен и мъничко по-широк -
колкото накуцващото ми паркомясто,
колкото дъх от балона на белия дроб…

Емигрант на духа ще остана, в отвъдното,
невъзвращенец, осъден да не бъде обесен -
твърде честен, за да съм с дявола в тъмното,
твърде земен, да литна като ангел небесен.

Сам сред своите, някак по карма орисан,
а сред чуждите повече свой - чер гологан…
Няма помен да има от мен и защо ли си мисля,
че е имало някой, пък дори да се казва Иван.

Отървал се от мене въздухът, вързан с връвчица,
ще забърка сместа от азот и втора ръка кислород,
ще затвори с озон и последната дупка над полюса,
и така ще спася, без да искам, човешкият род.

А добрият Дядо Божик, тъй - за хаир и отплата,
ще ми отпусне навярно панелка в Матрицата,
ако успея навреме да погася ипотеката,
ще се скитам свободен от тяло по жицата…

• Владимир Стоянов Генов, Република Италия, гр. Кремона, за стихотворението „Балада за белият овен”;

БАЛАДА ЗА БЕЛИЯ ОВЕН

Аз помня преди и сега.
И казвам - еднакво всички ме стригаха.
Напразно забивах рога
на троскота в корена и на ригана.

За мен те бяха примамка -
къшли и дворове, в бяло варосани.
Но още дъвча сламата
или преживям тревица маносана.

И дебнат от нож и от вуци,
разбрах, додето бях още сукалче,
че са пастирите внуци
на вечно живото лъжливо овчарче.

А в мрака взрян, чакали съзрях
под клоните ниски и сухите вършини.
Чух - вият, че народа за тях
е вече отдавна оглозгана мърша.

Народът - пъстрата черга -
поети, търговци, даскали, луди;
и всякой - единак, с терка си -
банкери, мутри, нищи, светци и юди.

Аз знам, свисти вече ножа,
за мойто прегракнало гърло наточен.
Но дай ми сила ти, боже,
срещу касапина в миг предсмъртен да скоча.

Че вече знам кой ни води
и че иде време барутно за клетва.
Че става страшно, народе,
щом сам се обричаш на стадо за жертва!

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ!

Организатори: Сдружение в обществена полза „Солени ветрове”, гр. Бургас