Борис Друмев

             На художн. Н. Т.

1.
Между зеленината тъмна, татък,
самотна бяла къща се прозира,
край нея път се вие пуст и кратък
и нейде зад дърветата се скрива.

В прозорците на къщичката блеска
залязващото слънце, блеска чудно,
то сякаш сбогом взема си за днеска.
Наоколо е пусто и безлюдно.

2.
В полето търносливка с цвят покрита
стои засмяна в своята премяна,
покрай пътечката, край ней извита,
от своята хубост самопленена.

Над нея кацва птичка с кръшна песен,
здрависва я, потреперва и отлита.
Край нея аз съм седнал, в блян унесен,
покрай птичката, край мен извита.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 24, кн. 11-12, 1916 г.