ПРАДЕДИТЕ НИ
Насилията и притесненията на кърджалийските банди на самовластния владетел на областта Янина - Али паша, тежкото икономическо положение, в което изпадат, принуждават много българи от Западна Македония да напуснат родните огнища и да поемат незавидната изгнаническа съдба. Те се заселват в относително по-спокойни краища на България. През ХVIII век на няколко пъти пристигат и в Брацигово.
Според досегашните изследвания преселването в Брацигово става през 1760-1770 г. Ние смятаме, че тези изследвания не са пълни. На основание събраните документи може да се приеме, че това става на етапи през периода 1760-1791 г.
По всяка вероятност най-масовото преселване е станало през 1791 г., за което свидетелства надпис на чешма близо до параклиса „Св. Тодор”: „Во время избавления, согради се сей източника за спомен на преселването лето 1791, 7 юлия.”
Жителите на десетки села от Костурско и Корчанско потеглят по маршрута Костур - Воден - Тиквеш - Петрич- Неврокоп - Батак - Пещера - Брацигово. След кратък престой в Батак, групата продължава към Пещера. Тук преселниците престояват по-дълго време. Изпращат свои представители да търсят подходящи места за окончателно установяване.
Първоначално те се спират в с. Кричим, но там имало много турци и решават да останат в Брацигово. Заселват се, след като е получена благословията на местните първенци и разрешението на владетеля на Татарпазарджишката кааза Хасан бей Каванозооглу, срещу задължението майсторите строители да поддържат многобройните чифлици.
Интерес представлява да отбележим кои родове от кои села произхождат. Данните, с които разполагаме, са оскъдни, но предстоят допълнителни изследвания.
- От село Орешче: родовете Драгови, Велчеви, Ставреви, Златкови, Барбови, Гюлеметови, Анастасови, Бъндеви, Василеви, Тилеви, Баджарови, Клянчеви, Гилини.
- От с. Омотско: Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Арнаудови, Филеви, Андрееви, Цойкови, Бурови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Мишеви, Сидерови, Чокови, Серафимови, Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови.
- От Слимница: Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.
- От с. Стенско: Чулкови, Рашайкови.
- От с. Долни Несрам: Тодовичини.
- От Горни Несрам: Дишлянови.
- От Долно Команичево: Стоицови, Керини, Божкови.
- От Костур: Дамянови, Костови.
- От с. Смърдеш: Рамбови.
Идването на над 150 семейства от Западна Македония в Брацигово се отразява благоприятно върху неговото развитие. Тук те заварват мърваците, преселници от Неврокопско, които се занимавали с добиване и обработване на желязна руда.
Отнасяли се недружелюбно към новите заселници, наричани от тях „арнаути”. Живеели в отделни махали, не контактували помежду си, дори хората правели отделно и на различни места. Но в следващите десетилетия от някогашната вражда не остава и следа.
Те заживяват задружно и създават хомогенно население.
Преселниците от Костурско и Корчанско били предприемчиви хора, по-голямата част занаятчии, които знаели добре цената на своя труд. Те се отдават на усилена стопанска дейност - строят къщи, тепавици, воденици, дъскорезници, разработват поляни, използват всяко незаето парче земя и го превръщат в градини, лозя и ниви. За кратък срок укрепват своя поминък, а някогашното мървашко село става неузнаваемо.
Усилено развитие получават донесените от бежанците занаяти - дюлгерството, сапунджийството, грънчарството, каменарството, дърводелството и др.
От края на ХVIII в. до Освобождението през 1878 г. най-многобройната част от занаятчиите са дюлгерите, които скоро разнасят славата на своя занаят.
Брациговските майстори стават известни из цялата Османска империя. Те ще оставят своя строителен почерк върху десетки църкви в Пазарджик, София, Пловдив, Сливен, Хасково, Карлово, Калофер, Сопот и др., по мостовете на р. Марица, Вардар, Струма, при Одрин, Солун и Кресненското дефиле, по училища и часовникови кули, по дюкяни и магазини, по стотици чардаклии къщи по всички краища на страната и из целия Балкански полуостров.
