СПОМЕН ЗА УТРЕ

Петко Каневски

СПОМЕН ЗА УТРЕ

Събуди се, когато заспиваш,
събуди ме с онази ръка,
с която грижливо поливаш
циферблата на мойта тъга.

Ще заключа минутите боси
под леглото във куфара стар.
И ще счупя ключа от въпроси
със зъби на ревнив катинар.

А сред стаята синя тогава
тъй на пръсти ще влезе морето.
И косите ти с дъх на тинтява
ще разстеле до мене. И ето,

че сънят ти от моите длани
ще открадне мечтата ми крехка:
любовта ти при мен да остане,
като спомен за утре. А днеска

мойто щастие няма недели,
щом в часовник събрал съм света.
Колко срещи и колко раздели,
чукат нощем на мойта врата?


ГОРЧИВ ДЪЖД

Не си спомняй за мен, не си спомняй за мен
в тази толкова сложна планета.
В циферблата, от ярост на две разделен,
не си спомняй за мен, за поета.

Не гълчи вечерта, не гълчи вечерта,
с тази луна-кехлибар от старинна монета.
Своя панделков смях завържи на телта,
не гълчи вечерта на поета.

Не разлиствай очи, не разлиствай очи,
опази своя весел прозорец.
Непослушните мисли в съня заключи,
поръси ги с нетрайност отгоре.

Но горчивият дъжд, но горчивият дъжд,
щом пристигне при теб отдалече,
ти къде ще се скриеш в този свят изведнъж?
На кого ще разкажеш съня неизречен?


БЯГ
                     на Еос

Заспива вечерта във топлите ти длани,
стрелките в циферблата спират своя бяг.
В сребро от тишина белеят се приспани
мечтите ми от дъжд красив и непознат.
………………………………………
Белонога моя, моя малка, чипоноса,
ще те търся искрен аз и прям.
Моля те, засмей се - виж луната боса,
носи томче на Омар Хаям.


МУЗИКА

Значи ти си била топлосинята вечер,
тихо спряла до мойта врата,
непочукала, влязла след пътя далечен
и кротко обвила с ръце колена?!

Значи ти си заляла въздуха с обич,
който с устни неволно съм пил
и съм молил за прошка в тъмните доби
нечии други очи, тъжен, сам и унил?!

Значи ти си била отлетялата вечер
през прозорец със светли крила?
Ти ли в мене остави тази музика вечна,
дето слушам със сърцето сега?!