ОБЪРКАН СВЯТ

Анатолий Петров

В свежото и топло утро на мартенския ден, в покрайнините на притихналото село влезе елегантно облечен мъж на пенсионна възраст. Пристъпваше бавно, оглеждаше къщите и по надписа на една от тях разбра, че върви по улица “Подофицерска”.
В този край на България идваше за първи път и всичко наоколо му бе интересно. Две селски кучета го настигнаха и отминаха, без да му обърнат внимание. На порта, пред една от къщите, бе се опряла възрастна жена.
Тя му рече:
- Господине, след като не те лаят кучетата, значи, че си добър човек!
- Добро утро, любезна госпожо! - поздрави той: - За разлика от някои хора, кучетата имат усет към благородството на духа у човека. Ако някои приличаха на добрите кучета, светът щеше да бъде по-друг.
- Търсиш ли някого? - попита жената.
- Ох! - въздъхна непознатият и додаде: - Идвам тук, за да намеря мир, благодат и спокойствие както за тялото, така и за душата. Бленувам да се настаня в уютен селски дом, под любезните грижи на възрастна дама, защото възрастните жени са умни, любвеобилни, предани съпруги, а младите - вятър ги вее.
- Каква пенсия получаваш? - поинтересува се жената.
- Не ми е голяма пенсията - малко над шестотин лева. Какво да се прави? Такова е дереджето на държавата ни. Видях какво хубаво гробище имате! Вековни дървета, в тях чуруликат птички, недалеч клокочи бара. Как ми се иска вечният ми покой да бъде тук…
- С опело или без опело искаш да те заровят?
- С погребална литургия тъй, ектенията на свещенослужителя да отекват сред гората - свали шапка, прекръсти се мълвейки: - Помилуй, ме, Боже…..
Непознатият се упъти към центъра на селото, а възрастната жена се разшета из махалата, да извести за намеренията на непознатия.
Като стигна селския площад, забеляза, че кръчмата и кметското наместничество се помещават в една сграда. Преди да влезе в питейното заведение, реши да направи визита на вежливост на кметския наместник. Почука и влезе. Зад бюрото седеше млада симпатична жена.
- Добро утро, госпожо - поздрави той… - За първи път посещавам селото ви и идвам първо при Вас, за да изразя уважението си към Вашата личност!
- Благодаря, трогната съм, заповядайте! Вие да не сте господинът, който иска да купи тук запустели къщи за селски туризъм? Чудесно събитие за селото ни…
- Съжалявам, не съм онзи. Мисията ми е друга. Но преди това искам да отбележа: като влязох тук, в коридора, видях, че на една от стените виси надпис “ленарна зала”. Какво означава това?
- Стаята е Клуб на пенсионерите. Тъй решиха да го именуват. Пенсионерите ни са привърженици на шест политически партии, а се задава и седма… Всеки петък се събират. Спорят, тълкуват събития, после правят коктейли, танцуват танга, а влюбените се целуват… Във всеки последен петък на месеца в тази зала правим и селски контрол. На питанията отговаряме аз и горският. Има реплики, дуплики, а на предишното събиране председателстващата изгони от залата Дишо Мършата и го отстрани за две събирания, заради обидни реплики към горския. Нямаме пенсионери, които да мълчат и дремят по столовете и да правят пенсионерски партийно-клубен калабалък. Прекалих с обясненията, простете!
- Възхитихте ме! С удоволствие бих присъствал на този селски контрол, за да вкуся от коктейла и да изтанцувам страстно танго с търсената от мен госпожа Теди, която чрез вестници търси мъжа на сърцето си. Разбрах, тя живее тук?
- Теди?! - учуди се кметската наместничка. - Господине, полъхът от Европата достигна и до нашето село. Забележете: дядо Стефан, дърводелецът, стана Стенли, баба Райна-Рени, баба Кръстана-Крис, аз съм Миряна, а ме наричат Марлен, а Теди? О, тази жена е баба Тодорка, бивш майстор-готвач, леля на горския. С драго сърце ще ви приеме…
- Как така, готвачка? Тя е бивша учителка по музика! Пардон, селото ви не се ли казва Горна бара?
- Съжалявам, тук е Долна бара, а другото село е малко по-нагоре, след малкия язовир -отвърна кметската наместничка и додаде: - Стават недоразумения… На ум си рече: “Объркан свят…”
Любезно се сбогуваха. Новодошлият влезе в кръчмата. Поръча чашка сливова ракия с минерална вода. Компанията, която вдигаше шум около една маса, утихна. Бързо скриха цигарите с пепелниците. Неочаквано в кръчмата влезе жената, с която непознатият разговаря на улица “Подофицерска”. Поднесе му две мекици, после излезе. След нея дойде втора, със силно начервени устни, тя остави на непознатия парче баница. Изненадана продавачката ги проследи с поглед до вратата и чу как едната казва на другата:
- Двадесет лева на ден не са малко пари!
Небето се заоблачи. Далеч проехтя гръмотевица.
Клиентът стана и излезе, предпочете да напусне селото откъм другия му край.
В ранния следобед при кметската наместничка дойде друг мъж, също елегантно облечен и на пенсионна възраст. Поздрави:
- Добър ден, уважаема госпожо!
- Добре дошъл! Вие да не сте господинът, който иска да купи къщи в селото, за да развива селски туризъм?
- Не съм аз. Селският турист е онзи тип, който ви е посетил преди обяд…
- Той дойде тук да търси някакво си Теди, демек Тодорка. Изпратих го да я търси в горното село. Разправял, че му харесало нашето гробище…
- Не му вярвайте! Този похитител, прикрит пияница и негодник ми взе жената. Тя се казва Тодорка, а той я преименувал на Теди, на името на котката на съседката му.
От двадесет години жена ми не ползва червило, а сега се черви и преди лягане. От парфюми и разни благовония не можеш да я доближиш….
- Съчувствам Ви! - изрече кметската наместничка.
- Ще го ликвидирам този тип!
- Недейте, моля ви! Законите са строги и могат да ви тикнат в затвора. Потърсете адвокат, съветвайте се с него!
- Не ми трябва адвокат! Случайно се запознах с много мила дама, пенсионирана психоложка, която нежно докосна болката в душата ми. Като седнахме на една пейка, тя нежно ме прегърна и усетих как станах друг! Моля ви, не приемайте този бандит в селото, който иска да купи къща и в нея да заживее с моята Тодорка! Довиждане, мила госпожо! - сбогува се той.
- Объркан свят! - изрече на глас кметската наместничка. Застана до прозореца и се замисли. Чу как изненадващо по уредбата на кръчмата прозвуча “Лунната соната? На Бетовен.
В селото никой не разбра, кои бяха двамата посетители в днешния ден.
Първият беше белетристът Петровски. Намина тук, за да събере колоритни персонажи за новия си разказ “Ловджийките на пенсии”.
Вторият следобеден гост бе карикатуристът Драголов. Той пък търсеше интересни физиономии, та да ги нарисува в карикатурите.
Двамата в съседното село гостуваха на стар приятел, предприемача Търлаков, който недалеч от водопада построи заведение и къща за гости.
Денят, в който в село Долна бара станаха тези знаменателни събития, бе Първи април на две хиляди и … година.