Менелаос Лундемис

превод: Веселин Ханчев

Къде се загуби, момиченце мое?
- Мирто! Мирто!
Напълних света с моя вик.
Посях тази думичка нежна по всички посоки.
Но тебе те няма.

Кои те отнеха от мен, моя мъничка дъще?
Чии ли криле от живота те дигнаха?
Питам дългите пътища:
- Не сте ли дочули по вас едни детски крачета да ситнят?

О, те бяха тъй леки, тъй леки!
Но дългите пътища се давят в прахът.
Те мълчат.
Не отвръщат.

Кои те отнеха от мен, моя мъничка дъще?
Ако туй небесата са сторили,
как можаха да сторят това?
Нима те ще обичат Мирто
по-горещо от нейния татко?

Ветровете разпитвам, които отдалече пристигат,
от земите, от моретата сини:
- Ветрове, не сте ли дочули една думичка нежна,
която мирише на люляк?

Но и те, като лакоми птици, пищят и отлитат.
Къде се загуби, момиченце мое?

Аз разпитвам листата, платната на лодките,
черния пушек,
аз разпитвам цветята, дървесата напъпили,
мълчаливите облаци, в неизвестност заплавали:
- Не сте ли видели едно малко лице,
едно бледно детинско лице?
Ала те не отвръщат, мълчат.

Къде се загуби, момиченце мое?
Светлини ако нямаше -
и тогава очите ми биха те зърнали.
Ако нямаше слънце -
и тогава докоснали биха те моите пръсти.

Как изчезна от мен, моя малка Мирто?
И кога тъй обширен е станал света,
че даже и ти се загуби из него?

О, аз бих те открил,
бих те открил даже късче от мъх да си ти,
пеперуда дори да си лека,
бледен пламък от свещ…

О, аз бих те намерил, Мирто.
Но защо, дъще моя, мълчиш?
Ако ти да попееш не можеш,
ако теб не ти дават на татко си да извикаш,
о, тогава, Мирто, поплачи, поплачи,
поплачи, мое малко момиченце!

Твоят глас ще достигне до мен,
твоят глас като гръм ще отекне у мен.
И нека вече не чувам никаква друга мелодия,
никаква друга,
никаква друга.