ВЕТРЕЦ
Руска народна песен
превод: Красимир Георгиев
ВЕТРЕЦ
Тръгна млада хубавичка
на разходка сам-самичка,
до рекичка бистра, знам,
на тревичка легна там.
А ветрецът дъх стаява,
а ветрецът не развява
сред полята ни цветче,
сред гората ни листче.
Нашата девица, виж я,
там с ветреца си въздиша,
ала после, после тук
се оказа тя до друг.
А ветрецът дъх стаява,
а ветрецът не развява
сред полята ни цветче,
сред гората ни листче.
Чу се говор, шушна шепот,
вейна топъл нежен трепет,
самотата отлетя
и целувка чака тя.
А ветрецът дъх стаява,
а ветрецът не развява
сред полята ни цветче,
сред гората ни листче.
—————————–
ВЕТЕРОЧЕК
Раз красотка молодая,
Вечерком одна гуляя,
К быстрой речке подошла,
И на травку прилегла.
Ветерочек чуть-чуть дышит,
Ветерочек не колышет
В чистом поле ни цветка,
В темном лесе ни листка.
Наша девица сначала
С ветерком одна вздыхала,
А потом она, потом
Очутилася вдвоем.
Ветерочек чуть-чуть дышит,
Ветерочек не колышет
В чистом поле ни цветка,
В темном лесе ни листка.
Слышен шепот, слышен говор,
Поцелуя нежных губок,
Знать теперь уж не одна
Поцелуя ждет она.
Ветерочек чуть-чуть дышит,
Ветерочек не колышет
В чистом поле ни цветка,
В темном лесе ни листка.