ПРОЗОРЦИТЕ

Константинос Кавафис

превод: Константинос Марицас

ПРОЗОРЦИТЕ

В тези тъмни стаи дето прекарвам
денонощия тежки, слизам и се качвам
търсейки прозорците. - Отвори ли се даже
един прозорец, ще е утеха за душата.
Но прозорците не се откриват или да ги намеря
не мога. Може би е по-добре да не ги намеря.
Може би ще е нова тирания светлината.
Кой знае какви нови неща ще покаже.


ГЛАСОВЕ

Идеални гласове и любими
на тези, които умряха или на тези, които са
за нас изгубени като умрелите.

Някога в сънищата ни те говорят;
някога в мислите си ги чува мозъкът.

И със звука им за един миг се връщат
звуци от първата поезия на живота ни -
като музика, през нощта, далечна, която гасне.


ЖЕЛАНИЯ

Като тела красиви на умрели, дето не остаряха
и са ги затворили, със сълзи, в мавзолей блестящ,
с рози на главата и в краката жасмини -
на това желанията приличат, дето минаха
без да се осъществят; без никое да сполучи
на насладата една нощ, или един изгрев сияещ.