АПОКАЛИПСИС
Слънцето избухна. Може би му бе писнало да се поти в собствената си жега, имаше колики или просто му бе дошло времето, не зная, но фактът че се пръсна на неизброим брой парчета, си остава. От взривната вълна всички планети, комети, астероиди и всякакви други камънаци се разхвърчаха като билярдни топки.
Мощният шут, който получи, изпрати Земята за нула време на разстояние от около 500-600 хиляди светлинни години. Накрая, губейки инерция и привлечена от гравитацията на една голяма звезда, родната ни планета се спря, позавъртя се като ударен от ток компас и след известно колебание хукна да обикаля около новото си светило.
Край едно изпарено от огнения дъх на Слънцето езеро се бяха събрали последните оцелели хора, похапваха сварена риба и разсъждаваха върху новосъздалата се ситуация. Един Генерал ходеше нервно напред - назад и ядно гризеше мустак.
- И сега какво!? Какъв Генерал съм аз!? Нямам армия, нямам оръжия и най-лошото - нямам врагове! Никакъв главнокомандващ не съм! - каза той и след като си откъсна пагоните, започна да бърше с тях сълзите си.
- А аз къде ще плавам!? - Капитанът хвърли печален поглед на килналото се на една страна корабче. - Че то няма езеро! Останаха тук-там няколко локви, колкото да не умрем от жажда и където да се плацикат жабите.
- Разочарован съм! - почеса се по носа Адвокатът. - Ситуацията наистина е неблагоприятна. Кого да съдя за случилото се!? Слънцето!? Че то, него го няма. А и кой ще ми плати хонорара, кой!?
- Ами, да! Откъде пари!? - проплака и Проститутката. - Като ви гледам колко сте изпаднали… С какво, със сварена риба ли ще ме залъгвате? Че аз и сама мога да си събера.
- От друга страна, трябва да сме щастливи, че оцеляхме! - засмя се Оптимистът. - Ето - новото ни Слънце, или там както се казва, как хубаво грее!
- Да бе, да! Грее! - намръщи се Песимистът. - Че то може да гръмне всеки…
Още не изрекъл последните си думи, Новата звезда също избухна и даде начална скорост на изтерзаната Земя. Когато за втори път се спря, на вече не мога да кажа на какво разстояние и заобикаля край, нека го наречем Третото си Слънце, около пресушеното езеро бе още по-разредено. Бяха
останали само Проститутката и Оптимистът.
- Ох, скапана работа! - възмути се Проститутката. - Клиентелата ми съвсем намаля…
Тя огледа критично Оптимиста, след което кокетно пооправи прогорените си чорапи и допълни:
- И все пак, радвам се, че сме заедно!
- Аз също! - усмихна се Оптимистът и й подаде една сварена риба.
,,Прекрасна е! - помисли си той. - Дори и с опърлена коса е прекрасна!”
