УТРЕ ОТЛИТАМ!

Мария Аввакумова

превод: Тихомир Йорданов

***
Утре отлитам! Тук не ме стопля.
Где са крилете ми? В тъмната стая
смъквай от мене омразната рокля.
Утре отлитам. Прекрасна нощта е!

…Ето долитнах. Долитнах. Така е.
Маря, адашката, гледа ме: жалка -
в старата рокля да вляза накрая
пак не успявам - че тя ми е малка.

—————————–

***
Не бой се, момчето ми, да си руснак.
Руснак ли си - значи си в риска.
Това не е заговор, нито друг знак.
Туй Господ го иска.

Той нас ни създаде. Но не на парче.
На смърт ни изпраща, не само на танци.
Нима се изплаши? Не бой се, момче!
А всички останали са самозванци.

Прекрасно е ясното име Иван.
Вълшебно е името руско Мария.
Те звездно ни светят на този таван,
под който попадна Русия.

—————————–

***
И майките сухи са станали.
И те остаряха съвсем.
Но още си спомнят за Сталина.
И много за двете системи.

Опитахме повечко нямане.
Изпробвахме доста комай:
залитане имаше, имаше дялане.
Беднякът го помни докрай.

Пак старата кранта запрягай,
засявай пшеница и ръж.
Пак силици яко напрягай -
доброто се сее веднъж.

…Бохчите си стягат пак майките
за път към онази страна.
Те Сталин си спомнят без вайкане,
а щерките - свой Сатана.


СТАРОЕ ПЛАТЬЕ

Я улетаю! Я улетаю!
Где мои крылья?
Долой его, прочь
скользкое и нелюбимое платье -
я улетаю!
Какая ночь!..

…А прилетела,
а прилетела -
тетка Мария молчит из угла -
старое платье
надеть не сумела,
старое платье
надеть не смогла.

Вот ведь что плохо.
Вот ведь в чем дело -
старое платье одеть не смогла.

—————————–

ЯСНОЕ ИМЯ
-
Не бойся быть русским - не трусь, паренёк,
не бойся быть русским сегодня.
За этим не заговор и не намёк,
за этим - желанье Господне.
-
Он нас породил.
Он один и убьёт.
А прочие все - самозванцы.
Да их ли бояться! не трусь, паренёк,
на русский призыв отзываться.
-
Прекрасное, ясное имя Иван.
Чудесное имя Мария.
Светите друг другу сквозь чёрный туман,
в который попала Россия…

—————————–

* * *
Наши матери стали старыми,
стали слабенькие совсем.
Наши матери знали Сталина,
знали прелести разных систем.

Да и мы уже столько закуси
поиспробовали на веку:
и Занусси там был и «Затеси»…
Пир запомнится бедняку.

Запрягай опять клячу тощую,
разбросай пашеницу и рожь.
Напрягай опять жилы-мощи-то:
сей добро - никогда не помрёшь!

…Собираются мамы старые
с узелочками - в старину.
Наши матери знали Сталина.
Наши дочери - Сатану.