Димитър Хаджитодоров

                              На Ваня Манолова

Ловците на елени присъстват в творчеството на някои писатели.

Фенимор Купър посвещава роман на герой с това име. Световно известният Натаниел Бъмпо, Ястребовото око, славещ се с точните си попадения, не прекалява никога в прострелването на дивеча. Нещо повече, в напреднала възраст той упреква жителите на градчето Темпълстаун за това, че изтребват безразборно прелетните птици и рибата в близкото езеро.

Ърнест Сетън-Томпсън и Уилям Фокнър имат разкази със сродни сюжети. В тях ловците на елени пощадяват жертвите си, въпреки възможността да ги убият. Единият отстъпва пред обаянието на горския обитател, другия отлага за следващия сезон тръпката от преследването.

Емилиян Станев също пише история с подобна тематика. Тя завършва делово - ловецът без колебание стреля от упор в подмамена сърна, въпреки че не отрича красотата на беззащитното създание. Той споделя подвига си пред свой единомишленик, докато се прибират към града и съобщава, че първо е убил сърнето, а след това и майката. Водачът на каруцата, в която пътуват, се възмущава от постъпката.

Васил Риков разказва за самотна жена, в чийто двор през зимата идва елен и яде изостаналите зелки. Местната ловна дружинка му устройва засада, но стопанката на дома се противопоставя. Тя отваря през нощта вратата на дома си и кучето й прогонва елена, преди изстрелите на дебнещите мъже.

Ловецът Петко Антонов от с. Тодювци, Еленско, се сблъсква с преследван елен. Той би могъл да го повали от десетина метра, но се отказва от преимуществото си. Упрекван от другарите си, бай Петко заявява, че не приема такова жестоко убийство.

Писателите не са виновни за постъпките на героите си. Те само пресъздават събитията. Историите на Ърнест Сетън - Томпсън, на Уилям Фокнър и на Васил Риков продължават след развръзката на повествованието.

Постъпката на бай Петко Антонов също. Разказът на Емилиян Станев завършва в мига, когато ловецът натиска спусъка. След изстрела коментарите са излишни.